"Война с Атомния пират" - читать интересную книгу автора (Стоянов Хари)

II

Йолик се събуди и скочи уплашен.

— Къде се намирам? — извика с учудване и страх той.

Милена също се надигна от леглото.

— Боже, Господи! Къде сме? — прошепна тя и започна да оглежда помещението, в което бяха.

— Дали не сънуваме? — каза Йолик. — Това е просто невероятно! Ела, погледни през прозореца!

— Леле! Какво нещо! — възкликна Милена. — Това навярно е сън — и тя разтърка очите си.

— Не, не сънуваме! Толкова ясно насън не се вижда. А всичко е толкова фантастично, невероятно. И кой ли ни е довел тук? — Йолик продължаваше да гледа през огромния прозорец, на който имаше красиви дантелени пердета.

— Явно имаме халюцинации! — отсече девойката.

— Кой знае! Може и да сме на оня свят.

— Глупости! Аз мога да си пипам тялото, мога и твоето. Ето. Значи сме материални, тоест живи.

— Но как да си обясним това нещо, което виждаме?

— Може би наистина имаме халюцинации.

— Едва ли! Досега не ми се е случвало такова нещо. Вчера бяхме в парка, а сега виж къде сме.

— Това се дължи на твоите фантазии, Йолик.

— Пак на моите! А нима ти не фантазираше?

— Да, но не така, че да бъда причина сега да имаме видения, които не отговарят на действителността!

— Какво да направя? Не виждаш ли? Пипам го. Е? Самата ти каза, че щом е материално, съществува наистина — и Йолик пипна стената.

— Добре, ела да видим в другите стаи какво има. Може би тази врата се отваря.

— Или ако не се отваря, то значи сме пленници на някого.

— Ама че си глупчо! На кого ще му хрумне да ни пленява!

— А, тази врата наистина се отваря. Виж. Някакъв коридор.

— Има и други стаи.

— Някаква стълба води нагоре.

— А! Баня! Каква е голяма. А у нас едва да се завре човек.

— Още една!

— Добре е. Тъкмо да не ме чакаш.

— О-о! Каква голяма библиотека!

— Ще има да се ровиш из нея!

— Я виж пък тук! Още една спалня.

— А пък тук кабинет. Тъкмо за теб!

— Това трябва да е детска стая.

— Много са предвидливи тези, дето са го строили това нещо! Само че още не сме сключили брак, миличък.

— Да, още не сме бракувани.

— Ама че си глупчо!

— Е, не е ли истина?

— Кой го оспорва? Виж! Тук има асансьор.