"Рени" - читать интересную книгу автора (Гудман Джоу)

Глава 2

Всички се бяха събрали в тъмнооблицованата кантора на съдията. Джарет отново можа да оцени силата и влиянието на макар и незаконната част от семейството на Джон Макензи Уърт. Съдията Холси беше техен дългогодишен семеен приятел и кръстник на Мери Майкъл. Изглежда, той приемаше обстоятелствата за нормални, като че ли изобщо бе нещо обичайно малко преди полунощ в частната му кантора да се състои сватба.

В затишието, преди да започне церемонията, Джарет попита Рени:

— Кой е твоят кръстник?

Рени го погледна самодоволно.

— Много си любопитен. Той е почти толкова високопоставен, колкото и съдията.

Скай, която стоеше пред тях, дочу разговора и прошепна през рамо към Джарет:

— Не се безпокойте, господин Съливан, не е папата. Татко е презвитерианец.

Рени й отправи сърдита физиономия веднага щом се обърна. „Така му се пада на Джарет, ако си е помислил, че папата ми е кръстник.“

Джарет успя да овладее усмивката си. Все едно че Рени телеграфираше мислите си, толкова лесно беше да я разбереш. Той я наблюдаваше с периферното си зрение и тъй като чертите й омекнаха, а ръцете й застанаха неподвижно, разбра, че съдията е започнал да говори.

Джарет очакваше, че ще се случат много неща, докато пътуваше към Ню Йорк, но така и не предвиди, че ще кумува на сватбата на приятеля си. Той слушаше Итън и Майкъл да си разменят съпружеските клетви. Усети в гласа на Итън тържествена решителност и обещание, а в гласа на Майкъл — предана любов. При последните си думи те останаха загледани един в друг, неподвижни, като че ли бяха забравили за това, че не са сами.

Съдията Холси наруши изпълнената с очакване тишина:

— Хайде, продължавай, синко, сега е моментът да я целунеш.

Итън се засмя. Наклони глава и допря устни до устните на Майкъл. Усети ги меки и податливи; устата й имаше слаб вкус на мента. Прекрасната й усмивка беше изпълнена с обещания, когато се отдръпна.

Джарет премести погледа си от Итън и Майкъл към бащата на булката. Същият този следобед той видя как Джон Макензи Уърт стоически прие и как дълбоко съжаляваше, че не може да присъства на публичната сватба на Рени, но тук, в неприкосновеността на убежището на стария му приятел, имаше място и за него на сватбата на друга от дъщерите му. Джарет видя, че влиятелният мъж бе много силно развълнуван.

Джей Мак мушна кърпичката в ръката на Мойра, въпреки че сам се бореше да овладее емоциите си. Тя скришом го погледна, лекичко му се усмихна и стисна ръката му. Мери Франсис забеляза размяната на нежности между родителите си и сърцето й преля от любов. Никой, който беше виждал Джей Мак и Мойра заедно, не би могъл да се съмнява в дълбочината на тяхната връзка. Мери Франсис смушка с лакът Меги отстрани точно когато Мойра се облягаше на Джей Мак и ръката му обгърна кръста й.

Усмивката на Меги се отразяваше в усмивката на сестра и, докато очите й се отместваха от семейната двойка към неженените й родители. Тя се обърна към Скай и откри, че по-малката й сестра вече е забелязала същото. Те хвърлиха едновременно поглед през рамо към Рени, която, изглежда, бе забравила за натрапчивото присъствие на Джарет, защото устните й бяха извити в спокойна, изпълнена с копнеж усмивка.

Джарет също забеляза необичайно красивата усмивка и заподозря, както и сестрите й, че тя вече не е в стаята. Той наблюдаваше как Майкъл се отдели от Итън и потърси скъпите лица на роднините си. Те я наобиколиха в миг, като я обсипаха с прегръдки и добри пожелание. Джарет чуваше ниския смях на Итън и беше изненадан от прилива на завист, който почувства, когато и приятелят му бе приет по същия начин от семейството.

— Ти постъпи правилно — прошепна Мойра в ухото на Майкъл. Тя се отдръпна, за да прецени искрящото щастие на дъщеря си, и кимна. — И ти го знаеш, нали?

— Да, мамо — Майкъл погледна Итън. — Това е той.

Джарет прекъсна сдържания смях на Итън, като сам се засмя. Направи път на Мери Франсис, която идваше да разцелува сестра си по бузите.

— Предполагам, той знае, че си волева и упорита, и вероятно му е трудно да оцени какво означават току-що дадените клетви.

„Това трябва да е семейна черта“ — помисли си Джарет, като търсеше с поглед Рени. Тя гледаше към вратата и като че ли обмисляше как да се измъкне незабелязано. Джарет хвана погледа й и спокойно я предупреди с поклащане на глава.

Рени едва се сдържа да не му се изплези. Мисълта, че той я предизвикваше да се държи детински, я накара да се разколебае. Възвърна спокойствието си и отново насочи вниманието си към Мери Франсис и Майкъл.

Мери Франсис тъкмо бе спряла да изброява качеството на Майкъл, характеризиращи независимостта й. Взираше се с твърд поглед в младоженеца.

— Вие знаете всичко това, нали?

— Да — тържествено отговори той. — Аз не я обичам въпреки тези качества. Обичам я заради тях.

Рени се опита да си представи как Холис казва нещо подобно, но не можа. С изключение на това, че раменете й малко се повдигнаха, а роклята й леко прошумоля, въздишката й бе недоловима. Забеляза, че Мери Франсис, изглежда, остана доволна от отговора на Итън. Чертите на сестра й бяха спокойни, а красивото й лице — ведро. Тя докосваше кръстчето, което лежеше на широката й бяла яка.

— Добре, защото ако някога нараниш сестра ми, ще счупя капачките на коленете ти.

— Мери Франсис! — шокирана я предупреди Мойра. Тя хвърли многозначителен поглед към Джей Мак, сякаш му приписваше отговорността за безобразното поведение на дъщеря си. Джей Мак вдигна невинно ръце, но очите му бяха весели.

Рени дръпна Майкъл настрана, докато останалите говореха с Итън. Тя внимателно огледа лицето, което толкова много приличаше на нейното, и откри всеки малък нюанс, който го правеше да изглежда различно. Тъмнозелените очи на Майкъл искряха, озарени от някакво дълбоко вътрешно щастие. Бузите й бяха почнали да поруменяват, а обикновено неуловимите трапчинки от двете страни на широката й уста, сега се виждаха отчетливо.

Устните на Рени бяха сериозни и нейните очи — потъмнели и сериозни.

— Само кажи и ще заема мястото ти — каза тя.

Майкъл се засмя и се престори, че не разбира.

— С Итън? Наистина, не мислиш ли, Рени, че той ще разбере? — тя погледна надолу към корема си, после отново към сестра си. — Не си приличаме чак толкова сега.

Рени хвана сестра си за китката и лекичко я разтърси.

— Не ми обръщай внимание. Мисля за теб и за детето.

Блажената усмивка на Майкъл изчезна.

— Обичам те за това. Никой не е като теб.

— Прилича на комплимент — каза тихо тя, — идващ от собствената ми близначка.

Майкъл я прегърна.

— Така мисля — прошепна в отговор. — Никой не е като теб. Не искам да правиш нищо, което би те изложило на опасност. Не бих могла да го понеса, Рени. — Тя отстъпи и огледа лицето на сестра си. Рени добре се преструваше на спокойна, но Майкъл знаеше по-добре от всеки друг колко силен беше гневът, който подтискаше. — Съжалявам за сватбата ти. — И понеже видя, че Рени я разбра погрешно, Майкъл добави: — Не съжалявам, че не се омъжи за Холис, съжалявам само, че това не беше твое решение. И ти мислиш така, нали?

— Знаеш, че е така — тя вдигна палец през рамо, за да посочи призрачното присъствие на Джарет. — Ще ми се Мери Франсис да заплаши капачките на неговите колене.

Майкъл се засмя.

— Какво ще кажеш за Джей Мак?

Смарагдовите очи на Рени се преместиха от лицето на Майкъл към мястото, където баща й бе потънал в разговор с Итън и съдията Холис. Бавно поклати глава, а изражението й се разкъсваше между възхищението и гнева.

— Аз не съм от хората, които отстъпват пред предизвикателствата — каза тя. — Ще измисля начин да се реванширам за номера, който ми погоди.

Майкъл почти съжали баща им.

— Браво, Рени — тя стисна ръцете й, за да я окуражи. — Но не се омъжвай за Холис Банкс напук на татко. Ще го направиш напук на себе си.

Рени отвори уста да отговори, но Майкъл не й даде възможност да каже последната дума. Преди Рени да каже нещо, близначката й се оттегли и се върна при Итън, съдията Холис и Джей Мак.

— Знаеш, че е права — каза Джарет.

Рени подскочи в отговор на неочаквания глас в ухото си. Тя се озлоби и каза язвително:

— Ако смятате да ме следвате като сянка, докато хванете Нат Хюстън, препоръчвам ви да го правите тихо и с възможно най-малка намеса. Ще ви бъда благодарна, ако запомните, че не сте реална част от моя живот и затова е твърде нежелателно да давате мнението си.

— Знаете ли, мадам — провлечено каза той, — яздите ужасно висок кон в момента. Една лейди може да се нарани, ако падне от такова животно.

И като я скастри, Джарет бавно се оттегли.

Рени остана да стърчи в средата на стаята. Майка й разговаряше с Мери Франсис. Джей Мак се смееше над нещо забавно, което съдията току-що бе изрекъл. Майкъл бе в прегръдките на съпруга си. Скай и Меги бързо бяха включили Джарет в оживения си разговор. Рени никога не бе се чувствала толкова изоставена и отпаднала духом. За момент тя мразеше всички, но това премина, след това остана да мрази единствено себе си. Докато Джарет беше зает, Рени се промъкна през вратата.

Слизаше по стълбите на сградата на съда, когато някой болезнено я хвана за лакътя.

— Ти нямаш ли уважение към някой друг, освен към себе си? — каза Джарет.

Рени се опита да се освободи, но усилията й само увеличиха натиска на хвата му. Брадичката й се повдигна предизвикателно.

— Откъде знаеш?

— Знам, че когато роднините ти разберат, че си си тръгнала, ще се поболеят от страх.

— О, искаш да кажеш, че наистина ще им липсвам?

Джарет поотпусна пръстите си около ръката й.

— Изпитващ известно самосъжаление, така ли?

Рени се откъсна от него, отдръпна се и обгърна с ръце раменете си.

— Изпитвам огромно съжаление към себе си. Затова си тръгнах. Не подхождам на компанията.

Честното й самопризнание изненада Джарет. Той тръгна на крачка след нея, когато тя започна да се отдалечава от сградата на съда.

— Трябва да вземем файтон — каза той. — По-безопасно е.

— Искам да вървя пеш.

— Добре — той й подаде шала, който бе забравила, и я гледаше, докато го премяташе небрежно върху раменете си. — С файтон ще е по-топло.

Тя не му обърна внимание.

Джарет мушна ръце в джобовете на шлифера си и повдигна рамене. Знаеше, че й е студено, знаеше, че потръпва от студ, но въпреки това тя, изглежда, приемаше острия нощен въздух като заслужено наказание.

На светлината на уличните лампи нежните линии на профила й изглеждаха като гравирани, а погледът й беше едновременно пуст и изпълнен с мъка.

„Изглеждаше невероятно — помисли си Джарет — да осуетя сватбата на Рени, когато Джей Мак направи това скандално предложение.“ Сега той се питаше колко ли от познатите му жени биха реагирали с такава смелост и самоувереност. Не можа да се сети за нито една. Без да разбира собствените си намерения, преди да го стори, Джарет се бе приближил до Рени, за да я защити от пронизващия вятър.

— Сестрите ти биха желали да заминеш с тях за вилата — каза той.

Рени поклати глава.

— Те само се надяват, че ако тръгна с тях, може да реша да остана за по-дълго. Но просто ще изпитат ново разочарование, когато се върна обратно в града.

— Не смяташ ли да промениш решението си?

— Искам да съм близо до Майкъл и толкова далеч от Джей Мак, колкото е възможно. Още сега. За никого няма да бъде трудно да разбере това — дори за теб.

— Мислех си, че моето присъствие тук ще наклони везните в полза на долината.

Тя спря в кръга светлина под един уличен фенер. От газената светлина лицето й загуби цвета си, смарагдовите й очи станаха сиви, тъмнозелената й рокля — черна.

— Присъствието ти тук няма голямо значение за мен сега, и ще има още по-малко значение, когато сестрите и майка ми заминат.

Джарет гледаше надолу към нея и отново бе поразен от решителността и сериозността на тона й. Той бе поразен и от това, че устните й му се сториха много подходящи за целувка. И това бе по-изненадващото от наблюденията му. Вдигна яката на шлифера си и се отдръпна.

— Да тръгваме.

Когато тя се поколеба, Джарет плъзна ръка под нейната и я подбутна. Рени понечи да побегне, но после промени намерението си. Щеше да отстъпи тази малка битка на Джарет, но да спечели войната.

Джарет изобщо не познаваше града, но знаеше как да маркира пътя. На път към съда той се бе оглеждал за ориентири, които да му помогнат да се върне в дома на Денъхи. Сега, когато Рени се хвана за него — малко след като отминаха хотел „Сейнт Марк“ и площада на Съединените щати, — той знаеше, че са на прав път, и Рени не се опитва да го заблуди.

Бродуей беше оживена улица дори след полунощ. Трафикът по платното и по тротоарите караше Джарет да остава свръхбдителен и да следи за появата на Натаниел Хюстън или Дитра Кели. Очите му се спираха върху чертите на всеки файтонджия, продавач на цветя и залитащ пияница. Слухът му различаваше и класифицираше отделните звуци. Една млекарска каруца трополеше надолу по улицата. Вълшебна двойка прекрасно подбрани сиви коне изцвили в хармония. Един продавач на плодове напсува жена си и отляво отчетливо се чу как изплющя камшик.

— Мислиш ли, че те ще се появят на Бродуей?

На Джарет му беше необходимо известно време, докато разбере, че тя се обръща към него.

— Какво?

Тя въздъхна.

— Наистина ли мислиш, че Нат Хюстън и неговата кралица просто така ще се появят на улицата посред нощ?

— И по-странни неща са се случвали.

— Трудно мога да си го представя. Няма ли да станат твърде много съвпаденията?

Джарет отговори, без да я погледне. Напрежението, което го държеше в продължение на повече часове, отколкото можеше да си спомни, накрая рязко се предаде на гласа му:

— Изобщо няма да бъде съвпадение, мис Денъхи. Натаниел Хюстън знае какво иска и е тук, в Ню Йорк. Ще бъде много по-странно, ако изобщо не се появи.

Рени потръпна, но този път не от студа. Тя заобиколи Джарет, който стоеше на тротоара, вдигна ръка и спря една двуколка. Докато сядаше, уви по-стегнато шала около раменете си.

— Не би трябвало да бъдеш сега тук с мен — каза тя, като гледаше навън през прозореца, докато Джарет се настаняваше. — Би трябвало да търсиш този убиец.

Джарет се облегна на кожената седалка, протегна крака на пейката срещу себе си и удобно кръстоса ръце на гърдите си. Затвори очи.

— За мен ще бъде безкрайно по-трудно да го открия, отколкото за него да намери сестра ти.

— Но това е игра на нерви!

Той кимна:

— Точно така.

Тя изпита желание да го зашлеви.

— Тогава трябва да си при сестра ми.

— Ти знаеш кога ще стане това.

— Няма да замина.

Джарет отвори тъмносините си очи и отправи твърд и непреклонен поглед към Рени.

— Нито пък аз.

Остатъкът от пътуването премина в мълчание. Когато стигнаха до къщата, Рени слезе, без да изчака Джарет. Той я дръпна назад, когато тя се приготви да отключи вратата.

— Какво си мислиш, че правиш? — настоятелно го попита тя.

Погледът на Джарет шареше по тъмната фасада на къщата. „Къде ли са готвачката и съпруга й?“ — помисли си той и попита:

— Не почука ли?

— Не, не почуках. И едва ли щеше… — Джарет похлопа на вратата. — … да има полза — каза тя. — Те живеят на втория стаж в постройката за катетите. Това е сградата около…

— Знам къде е — кратко каза Джарет. Той взе ключа от ръката й. — Почакай тук, докато се уверя, че всичко е наред.

Рени беше на път да го зашлеви, когато видя пистолета. Очертанието на ремингтона беше силно средство за умиротворяване.

Джарет забеляза как реагира на оръжието.

— Знам, че за теб е по-лесно да плашиш сестрите си, отколкото себе си. Но е време да разбереш, че опасността за теб е реална. — Той видя, че тя кимва бавно. — Чакай точно тук.

Беше почти невъзможно да се направи основен оглед на къщата. Джарет започна от приземния етаж, като влизаше и излизаше от стаите, прокрадвайки се като сянка. Дебелата пътека на централното стълбище поглъщаше шума от стъпките му, докато се качваше на горния етаж.

Когато се увери, че всички стаи са празни, той се върна да вземе Рени. Меко тупване в предния салон привлече вниманието му.

Рени придърпа полите на роклята си и подгъна коляно. Застанала на един крак, тя хвана нараненото си стъпало и направи масаж на двата притиснати пръста. Проклинаше тихо, като кривеше от болка лице, и тогава, въпреки че чувството изникна от нищото, тя разбра, че вече не е сама. Сърцето й спря за миг, след това започна да бие отново, но така силно в гърдите й, че тя си помисли, че ще припадне. Когато се огледа, откри, че носът й е опрян в дулото на пистолета на Джарет.

Тя се разяри и оглупя от страх. Отблъсна ръката на Джарет от лицето си и изруга:

— Дяволите да те вземат! Как смееш да ме плашиш така! — Тя го блъсна силно в гърдите. Когато той не помръдна, тя го блъсна отново. Този път толкова силно, че той се олюля на пети.

— Ако не можете да изчезнете от живота ми, господин Съливан, тогава бъдете любезен да се махнете от пътя ми.

Той я сграбчи за врата, когато минаваше край него. Пръстите му се заплетоха в дебелата плитка на тила й. Силата, с която я държеше, й подсказа, че ако помръдне, Джарет може да я скалпира. Изчака, докато тя се успокои, и прибра пистолета си. Заговори меко, едновременно сдържано и заплашително:

— Никога не съм удрял жена през живота си, мис Денъхи, но ако мъж ме бе блъснал по начина, по който вие току-що ме блъснахте, за отплата бих го проснал на земята. Сега ви предупреждавам, че следващия път и вас ви чака това. — Той поспря и изчака думите му да достигнат до съзнанието й. Когато почувства, че тя сковано и неохотно ги приема, продължи: — А що се отнася до това, че ви изплаших — то беше взаимно. Казах ви да изчакате пред входа. — Той намери ръката й в тъмнината и я мушна под шлифера си, за да докосне дулото на ремингтона. — Нося пистолет. И може би ще искате да си спомните това следващия път, когато решите да ме плашите.

Рени едва сега разбра, че за малко не е била убита в собствения си салон.

— Съжалявам — бавно каза тя. — Трябваше да ви послушам.

Джарет не очакваше разкаянието й да трае дълго, особено пък, ако не я пуснеше. Но поривът му да я държи още не бе отминал. Кичури копринена кестенява коса бяха вплетени в пръстите му. Кожата й под ръката му бе мека и топла. Дъхът й ухаеше леко и приятно. Той размишляваше над възможността да я целуне и това го разтревожи. Махна пръстите си от врата й и потърка носа си.

— Господи, по-уморен съм, отколкото мислех. — Поклати глава, за да подчертае думите си, и отпусна ръце. — Всъщност…

— Да?

Джарет се спря:

— Нищо.

Рени чакаше. Когато разбра, че не е склонен да каже нищо повече, му предложи кафе.

— Може би ще мине известно време, преди мама и сестрите ми да се върнат. Имам намерение да ги изчакам.

— Тогава ще пийна едно кафе.

Той запали настолните лампи, докато Рени беше в кухнята, и започна да крачи из стаята от камината до големия прозорец. Това, че бе дремнал малко, очевидно не беше достатъчно.

Рени го наблюдаваше от вратата. Тъмносините му очи бяха помрачени, но не от обичайната му ленива вглъбеност, а просто от изтощение. Беше метнал шлифера си на облегалката на люлеещия се стол и като че ли напрежението се бе материализирало на гърба му. Под твърдата бяла риза мускулите на раменете му бяха станали на буци. Той разтъркваше последователно носа и врата си.

Рени остави подноса за сервиране.

— Знаете ли, че можете да седнете?

— Опитах — каза уморено той.

Впоследствие тя забеляза вдлъбнатините в тапицерията на креслото и на дивана.

— Твърде удобни? — попита тя.

— Точно така.

— Няма нужда да стоите буден. Не възнамерявам да напускам къщата през нощта.

— Ще ме разберете, ако продължа да не ви са доверявам напълно, нали?

Тя повдигна рамене.

— Заповядайте. Как пиете кафето?

— Без сметана.

Рени сипа в една чаша и му я подаде.

— Благодаря.

— Моля.

Те се загледаха по-продължително един в друг, след това се засмяха напрегнато, малко сепнати от това, че се върнаха към нормите на добрия тон.

Рени се съвзе, отиде до прозореца и дръпна завесите.

Джарет се съвзе, като й викна да се махне оттам. Тя остана където стоеше, докато Джарет не издърпа завесите от ръцете й и не ги спусна отново.

— Чудесна мишена сте — каза й той. — Всеки от улицата би могъл да ви види. Тази проклета крепост, която наричате дом, има нужда от тухлен зид, а не от желязна ограда.

Рени завъртя очи над ръба на чашата си с кафе.

— Какво направихте на Холис, за да прекрати сватбената церемония? — попита тя.

— Кой казва, че съм му направил нещо?

— Аз. Холис ми е годеник. Мисля, че го познавам достатъчно добре, за да знам, че той не би отстъпил просто така.

— Той не отстъпи. Фактически той се строполи. — Джарет видя, че лицето на Рени загуби цвета си. — Съжалявам. Това беше гадно.

— Да, така е — тихо каза тя. — Истина ли е?

За щастие точно в това време пристигнаха Мойра, Джей Мак и сестрите на Рени, и Джарет си спести отговора на този въпрос.

— Казах ли ти, че той ще я открие, мамо — каза Меги. — Мога да се обзаложа, че не е стигнала по-далеч от изхода, преди да я е настигнал. Права ли съм, Рени?

— Горе-долу — каза Рени. — Мамо, съжалявам, че те разтревожих. Но просто трябваше да се махна оттам.

Мойра пристъпи, прегърна дъщеря си и я целуна по бузата.

— Знам, че си се почувствала така, но ни изплаши. — Тя се обърна към Джарет: — Слава Богу, че бяхте там.

Рени съумя да не се задави с кафето си.

— Къде е Мери Франсис?

— Върна се в манастира — каза Скай. — Татко иска още тази нощ да заминем за вилата.

Джарет забеляза, че Рени погледна към баща си за първи път, откакто бе влязъл в стаята. В погледа й нямаше враждебност, само предизвикателство.

— Така ли? — попита го тя. — Какво ли те кара да бързаш да напуснеш града? Може би бягаш, уплашен от Нат Хюстън?

Джарет не можеше да допусне, че много хора имат привилегията да държат такъв тон на Джей Мак. Бащата на Рени дори не мигна. Джон Макензи Уърт поклати пръст към дъщеря си.

— Не ме предизвиквай, Рени. Много добре знаеш, че аз се страхувам много повече за теб, отколкото от някой крадец-убиец.

— И с основание — каза тя. — Трябва да отговаряш за много неща.

— Холис Банкс не те заслужава — каза Джей Мак. — Той е подходящ за вицепрезидент на Североизточните, но не е човекът, когото бих избрал за теб.

— Много ти благодаря, татко, но аз сама ще направя избора си. — Замълча за малко и му хвърли многозначителен поглед. — Ти все още има за какво да отговаряш.

— Той ще отговаря в деня на страшния съд, точно като всички нас, Мери Рене. Нямаш право да бъдеш толкова критична към баща си.

Това накара Меги и Скай да избухнат в смях. По време на цялото пътуване към къщи бяха слушали как Мойра пламенно защитава Рени пред Джей Мак. Скай хвана Меги за ръката.

— Хайде, Мег. Да си вземем куфарите. Може би Джарет ще ни помогне да ги свалим до колата.

Момичетата изчезнаха по коридора и се заизкачваха нагоре. Джарет се възползва от възможността, която му предоставиха, и също излезе.

— Още не сме изяснили нещата помежду си, татко — каза Рени, когато остана сама с родителите си. — Нямаше право да сториш това.

— Ако Холис Банкс се стреми към парите ми, той може да си ги заслужи като останалите ми подчинени. А ако ти търсиш мястото си в моята компания — можеш да направиш същото. Няма нужда той да се ожени за теб, както и ти изобщо не трябва да се омъжваш за него.

Рени отвори уста, но майка й я изпревари:

— Достатъчно. Престанете и двамата. Не искам да слушам. Нито по тази тема, нито за това, че трябва да се разделим. Ако искате да водите ползотворен разговор, Джей Мак, тогава се опитай да убедиш дъщеря си да дойде с нас в долината, докато аз приключа с приготвянето на багажа.

И като каза каквото имаше за казване, Мойра се оттегли величествено.

Джей Мак я проследи с поглед, докато излизаше, след това отново се обърна към Рени. Ровеше из бакенбардите си.

— Е, Рени? Майка ти не за първи път се оказва права. Ще се споразумеем ли за примирие?

Рени не се поколеба:

— Примирие.

— А за другото? Ще дойдеш ли с нас на вилата?

Тя отново не се поколеба:

— Не.

Той кимна, очаквайки отговора й.

— Кажи на майка си, че използвах цялото си красноречие и че ти си наследила целия й ирландски инат.

— Ирландски инат? Мислех, че съм наследила трудния характер на Уъртови.

Джей Мак, поставен на мястото му, се ухили глупаво:

— Добре, наричай го както искаш. Факт е, че и ти го признаваш.

— Кафето е горещо — каза усмихната Рени. — Искаш ли?

— Ще ида да си сипя.

Докато го нямаше, Рени запали огъня. Прекараха заедно няколко минути в мълчание, седнали на дивана, преди Скай да нахълта и да съобщи, че вече са готови да тръгнат. И все така изхвърча навън с пламтяща като фар червена коса, за да наглежда натоварването на колата.

Джей Мак стана.

— Предполагам, че трябва да помогна на Джарет за куфарите. Този човек свърши достатъчно работа за един ден.

— Без съмнение.

Като изучаваше дъщеря си, Джей Мак прекара пръсти през гъстата си тъмно руса коса.

— Не го обвинявай твърде много, Рени. Аз му предложих нещо като царски подарък, за да го направи. — „Още дължа парите на маршала“ — напомни си той.

— Не мога да уважавам един човек, ако го интересуват само парите — каза тя. — Той не трябваше да прави това.

Джей Мак се поколеба. Устните му станаха сериозни на широкото му лице.

— Надявам се, че чу какво каза току-що. — След това, като имитираше забързания ирландски акцент на Мойра, повтори: — Разбира се, че се надявам да си го чула.

Рени позволи на Джарет да я издърпа вътре в къщата, след като екипажът със семейството й зави на ъгъла по Бродуей.

— Всичко ли ще е наред с тях? — попита тя.

Джарет лениво потупваше джоба на панталоните си. Чувстваше очертанието на чека за десет хиляди долара от Джей Мак, но и малко съжаляваше.

— Ще бъде наред. Баща ви, изглежда, има доверие в човека, когото е наел. Това ме удовлетворява.

— А Мери Франсис?

— Хюстън не е глупав. Дори да знае за съществуването на Мери Франсис, сериозно се съмнявам, че ще предприеме нещо в манастира. Трябва да е в голяма безизходица и да е много разстроен, за да се реши на това.

— Майкъл?

— Искате да се успокоите, или да чуете истината?

Тя го гледаше, без да мигне.

— Истината.

— Итън Стоун няма да пожали живота си, за да спаси сестра ви.

Рени кимна. Разбра, че това би трябвало да я удовлетвори. Джарет не можеше да каже нищо със сигурност.

— Отивам да си легна — каза тя. — Ще угасите ли лампите, или да се погрижа сама?

— Ще ги угася.

Той й направи място да мине. Като я гледаше да се изкачил по стълбите с клюмнала от умора глава, Джарет осъзна, че и този път тя не попита нищо за себе си.

Джарет се завъртя в съня си. Леглото изскърца. Вече лежеше неподвижно, буден, ослушваше се. Шума от собственото си движение ли бе чул или нещо друго? Звукът се появи отново: слабо шумолене, сякаш някой тътреше обувки по килима. Рени очевидно не знаеше, че ако повдига ходилата си, ще се придвижва много по-тихо, отколкото ако се плъзга крадешком по пътеката на коридора.

Джарет седна и нахлузи джинсите си. Леглото проскърца отново, когато се изправяше, но това бе последният шум, който вдигна. Бос, с леки стъпки, стигна до вратата. Джарет допусна, просто за забавление, слабата вероятност, че някой неканен гост се движи по коридора. Той открехна лекичко вратата. Точно навреме, за да види как Рени завива зад ъгъла към задното стълбище. Джарет се забави, колкото да се ориентира, и тръгна по главното стълбище към приземния етаж, претича през хола и вече очакваше Рени, когато тя достигна входа за прислугата до кухнята.

Скръстил ръце на голите си гърди, облегнат небрежно на вратата и недоловимо усмихнат, Рени си помисли, че изглежда твърде дързък.

Една капка горещ восък опари пръстите й, когато ръката й трепна от гняв. Джарет се пресегна и взе свещта. Фактът, че той можеше да държи свещта права, просто подхрани яростта на Рени. А гневът я направи безмълвна.

Джарет огледа облеклото й. Беше с морскосиня рокля, удобни обувки, а на китката й висеше малка мънистена чантичка. Едва ли се бе облякла така, за да стопли мляко в кухнята.

Въпреки че не би могла да измисли извинение, Джарет чакаше да чуе какво ще каже. Беше подготвен да чуе поредната филипи#768;ка, но когато тя не каза нищо, разбра колко дълбоко засегната и обидена е тя. Недоловимата му усмивка се стопи, той се изправи и със свободната си ръка посочи към кухнята.

— Хайде да изчистим восъка от пръстите ти.

Рени го последва до умивалника и се изненада от себе си, когато му позволи да се погрижи за ръката й. След като пусна студената вода върху пръстите й, изгореното място започна да я сърби. Тя измъкна ръката си от неговата.

— Не е честно — тихо каза тя. — Няма да бъда затворник в собствения си дом.

Без да дочака отговор, Рени се обърна и се заизкачва по стъпалата към стаята си.

Джарет я последва. Когато Рени отвори вратата на спалнята си, препречи входа й с ръка.

— Майка ви ми предложи да ви заключвам, ако се наложи.

Рени примигна. Лицето й силно се изчерви.

— Майка ми се е будалкала. Тя много добре знае, че вече няма ключове за тези врати.

— Опасявах се, че ще измислите нещо такова. — Той въздъхна и без да му харесва особено, продължи: — Позволете на огледам стаята ви.

— О, разбира се! — тя направи реверанс и го покани с преувеличена елегантност. — Моля, чувствайте се като у дома си. Идете където пожелаете.

Джарет предпочете да не се заяжда. Със свещта запали лампата на нощното шкафче. Когато стана достатъчно светло, бавно се огледа. Интересуваха го не мебелировката, нито личните й вещи във високия скрин или на тоалетката, не го интересуваше дори приготвената, а след това забравена в бързината малка чанта. Джарет търсеше други неща и начини, които Рени би могла да използва, за да избяга.

— Къде води тази врата? — попита той, като посочи вратата, разположена вляво от камината.

— Ще повярвате ли, ако ви кажа? — каза тя.

— Няма значение. Сам ще проверя. — Той отвори вратата и се огледа. Както и очакваше, това беше будоар. За нещастие бе свързан с банята и с друга спалня след това. — Това е неприятно — промърмори на себе си.

— Не говорете под носа си — каза му тя.

Той я погледна остро в отговор. На нея не й мигна окото и също го загледа продължително. Джарет обърна очи и заклати глава.

— А тези врати? — попита, като дръпна бронзовите дръжки на френските врати на външната стена. Двойните врати се разклатиха, но не поддадоха.

Рени седна на леглото си.

— Какво им е?

— Не се отварят.

— Защото имат ключалки горе и долу. Може би трябва първо да помислите, преди да използвате груба сила.

— А вие може би ще решите да смените тона си.

— Или какво? — попита предизвикателно Рени.

Джарет се престори, че не е чул. Отключи вратите, отвори ги и излезе на балкона. Едва ли се възхищаваше на глупостта си, когато вратите се затръшнаха зад него и ключалките щракнаха по местата си. Джарет почука на черчевето с опакото на ръката си.

— Рени! Отвори!

Не получи отговор.

— Рени! Говоря сериозно! Отвори тези врати. — Почака малко, като надничаше през стъклата в спалнята. Не можа да я види никъде.

Джарет се опита да насили вратата с рамо. Но резетата държаха. Помисли да счупи единичните стъкла и да стигне до ключалките и до дръжката, но това щеше да отнеме много време.

Джарет се надвеси над парапета на балкона. Той се страхуваше от него, когато обмисляше вероятните пътища за бягство на Рени от къщата. Но сега тази гледка бе добре дошла.

Под балкона нямаше нищо, просто празно пространство от двадесет стъпки до земята. Все пак, няколко стъпки по-надолу и встрани, се намираше козирката на задния вход. Веднъж да стигне там, трябваше само да се спусне по подпорните колони.

Джарет скочи леко, като се приземи с голяма ловкост и грациозност. Босите му крака го задържаха по-добре върху дъсчения покрив, отколкото ако бе обут с ботушите. За опора върху козирката му послужи водосточната тръба; прехвърли тежестта си през ръба и обгърна с крака колоната. За няколко секунди краката му докоснаха влажната трева.

Не знаеше откъде ще излезе Рени — отпред, отзад или отстрани от къщата. Бързо взе решение, като се надяваше да е правилно. Лесно беше да се досетиш накъде ще се запъти Рени, но да знаеш, че отива при Холис Банкс и да знаеш къде живее Холис Банкс, бяха две съвършено различни неща.

Джарет спринтира, за да заобиколи къщата, подхлъзна се на влажната морава, когато завиваше зад ъгъла, и продължи да тича, докато стигна срещуположната на стаята на Рени страна. Уличните лампи хвърляха достатъчно светлина в страничния двор, така че Джарет почти веднага откри следите й. Последва стъпките й по измачканата трева право до страничната порта. Вратата още лекичко се поклащаше на пантите си и той разбра, че не е изостанал много. Откри следите й отново от другата страна на каменната пътека на съседите, където Рени бе нагазила в тяхната морава. Джарет я следваше по петите през каменни зидове, градини и плетове, дори и през малкото мостче, построено, за да подчертае езерцето на съседите.

В алеите зад резиденциите от червени тухли се разбягаха котки, докато гонитбата се ускоряваше. В конюшните отзад конете пръхтяха и нервно потропваха в преградите си. Едно бездомно куче предупреди завързаните си другари и в резултат на тази какофония сънени слуги се запрепъваха навън да сгълчат и да пропъдят бездомното. Комшулукът се пробуждаше, а зората още беше далече.

Рени повдигна полите на роклята си и се прехвърли през оградата между Маршалови и Стюартови. Роклята й се закачи на декоративните, но опасни железни шипове. Тя дръпна силно, разпаряйки плата, но това не бе достатъчно, за да се освободи. Точно тогава Джарет я откри.

Той се облегна на оградата, поемайки си дъх, благодарен на възможността да го стори. Когато Рени дръпна отново роклята си, той просто се пресегна през оградата, хвана тъканта и я задържа. От тичането гласът му бе пресипнал:

— Не си играйте повече с търпението ми — каза той.

И Рени си пое дълбоко въздух.

— Заплашвате ли ме?

— Да. — Джарет остана доволен, че това я накара да млъкне. Той се покатери по оградата и тупна леко до нея. — Ще ви откача оттук и веднага се връщаме в къщата. Не се и опитвайте да избягате по пътя, защото ако трябва, ще ви нося. Ако толкова горите от желание да видите този приятел Банкс, ще уредя това утре. Въпреки че не вярвам да е убягнало от вниманието ви, че той не си е изпотрошил краката от бързане да ви види.

— Не говорете за него! Нямате право!

Джарет сви рамене. Освободи роклята й с очакване на благодарност, но не получи нищо.

— Да вървим. Аз съм уморен, ако вие не сте.

Гласът, който дойде от тъмнината, бе дълбок, ясен и настойчив:

— Какво, по дяволите, става тук?

Джарет застана пред Рени, за да я предпази. Ръката му привично се плъзна към кобура, само за да разбере, че не го носи. Но поне установи, че мъжът не бе Натаниел Хюстън.

— Майкъл? Ти ли си? — Човекът, който говореше, излезе от дълбоката сянка на задната порта. Той наведе 45-милиметровия колт, който носеше, когато наближи двойката.

Рени пристъпи пред Джарет.

— Аз съм Мери Рене, господин Маршал. Сестрата на Майкъл.

Лоуган Маршал затъкна пистолета в колана на панталоните си. Краищата на пижамата му също бяха натъпкани там.

— Рени? Господи, малко оставаше, нали? Ти и сестра ти все още сте съвсем еднакви. — Очите му погледнаха плоския й корем. — Е, може би не чак толкова в момента. — Той отново улови смутения й поглед. — Ще ми разкажеш ли нещо, или да се престоря, че сънувам странен сън?

Рени се взря изкосо в Джарет, който дори не благоволи да се смути. Стоеше в двора на Лоуган Маршал само по избелели джинси, предизвикателно, като че ли бе съвсем нормално да се намира там. Дълбоките зелени очи на Рени умоляваха:

— Мисля, че ще направим най-добре, ако допуснем, че сънуваме.

Джарет се ухили самодоволно.

Лоуган видя насмешливата му усмивка, след това отново погледна Рени.

— Добре ли си?

Тя кимна.

— Да. Добре съм. Може би действах прекалено необмислено тази вечер.

Лоуган прекара пръсти през медната си коса. Знаеше, че Рени отправи това обяснение не към него, а като извинение към мъжа до себе си. Не мислеше, че непознатият й повярва.

— Всичко наред ли е у вас?

— Да. Всъщност вече се връщаме.

Лоуган погледна оградата зад нея. Парченце бяла тъкан от фустата й се вееше на един от шиповете като малко бяло знаме.

— Рени, сигурна ли си, че не трябва да извикам полиция? Знам за бягството на Нат Хюстън. Преди няколко дни в „Кроникъл“ получихме телеграма от Итън Стоун. Той не искаше да я публикуваме, преди Джей Мак да е говорил със сестра ти. Вече сте свършили това, нали?

Едва сега Джарет свърза Лоуган Маршал с личността на издателя и съсобственика на един от най-големите вестници в Ню Йорк, който бе и работодател на Майкъл Денъхи. Джарет мислеше, че двигателят на „Кроникъл“ трябва да е по-възрастен, а не негов и на Итън връстник; и определено не толкова силен физически. Маршал бе достатъчно висок, за да гледа Джарет право в очите, и притежаваше едновременно сила и голяма подвижност, за да се оправи с него в защита на Рени.

От своя страна, и Джарет усещаше изпитателния поглед на Лоуган. Издателят преценяваше човека, който бе прескачал огради, преследвайки Рени Денъхи. Джарет започна да изпитва леко неудобство под погледа на Лоуган. „Рени няма ли поне един обикновен съсед? Всички ли носят фамилии като Маршал и Астор?“

Рени си даваше сметка, че в три часа сутринта дължи малко по-подробно обяснение на Лоуган Маршал, отколкото неговото възпитание му позволяваше да разпитва.

— Това е господин Джарет Съливан, господин Маршал.

Джарет не можа да измисли нещо по-добро от това да подаде ръка.

— Заместник съм на Итън Стоун — каза той.

Лоуган разтърси протегнатата му ръка.

— Ловецът на глави?

Джарет кимна, като почувства, че Рени, която все още бе зад него, се изненада.

— Понякога — да. Но в момента съм заместник-шериф.

Лоуган пусна ръката му и леко се намръщи.

— Рени, струва ми се, Майкъл ми каза, че днес… вчера се омъжваш за Холис Банкс… — потърка слепоочията си. — Господи, вече е утре.

— Вместо това Майкъл се омъжи — каза тя.

— За Холис Банкс? — той наистина сънуваше кошмар.

— Не, за Итън Стоун. Тъкмо се върнахме от сватбата.

— Горе-долу е така — промърмори Джарет, като погледна към премяната си.

Лоуган вдигна и двете си ръце.

— Няма значение. Сигурно знаете за какво става дума, така че аз се връщам в кревата. Ще измисля какво да кажа на Кети. — Кимна и към двамата: — Лека нощ. А, можете да използвате портата. Няма смисъл за втори път тази нощ да рискувате да се набучите на кол.

Рени се усмихна едва-едва. Когато той си тръгна, погледна към земята и се помоли да бъде погълната цяла от някое чудодейно раздвижване на земните пластове. Кичури коса се виеха край челото й, когато въздъхна дълбоко.

— Може би това беше най-унизителната среща в живота ми — каза тя.

— Така ви се струва, само защото нощта е още пред нас — Джарет сключи ръка около ръката на Рени и я накара да върни в такт с бързия му ход.

Той не отговори на протестите й, че я бута, дърпа и подмята като солен бонбон. Вече стигнали до къщата, я отведе но стълбите покрай спалнята й право в своята стая.

Рени посочи зад себе си.

— Чакайте! Подминахте моята стая.

— Не, не съм. Това е вашата стая, поне за тази нощ. — И посочи овалната плетена черга пред камината: — А това е вашето легло.

Тя се опита да се отскубне.

— Няма да спя на пода!

Той бързо я хвана.

— Успокойте се. Но знайте, мис Денъхи, че съм прекарал около три дни в ограниченото пространство на едно купе, а преди това в продължение на няколко дни седях върху седло. Нито едното, нито другото място беше особено подходящо за спане. С изключение на няколко часа тук-там, не съм затварял очи за цяла нощ вече повече от седмица. Аз ще легна на леглото. А вие — на земята. И изобщо не ме интересува ще спите или не.

Джарет пусна ръката на Рени само за да се наведе и да сграбчи с шепа фустата й. Преди тя да разбере намеренията му, той отпра целия й подгъв.

Тя беше твърде слисана, за да изкрещи.

— Какво си въобразявате, че правите? — Рени започна да отстъпва, като съзря дивото удоволствие в очите на Джарет, когато той се изправи. Тя нервно отмести кичура тъмночервена коса, паднал на бузата й, а очите й поглеждаха към вратата. Вдигна ръце, за да го отблъсне, ако се приближеше. — Какво ще правиш с това?

Джарет не отговори. Той просто пристъпи напред, като силно опъваше парчето плат в ръцете си, и зачака. Отстъпвайки, Рени се препъна в тежкото кресло зад себе си, тупна в него и леко изохка. Разшири очи от изненада и тромаво се опита да се измъкне. Раздраната фуста и роклята й се замотаваха в краката й и пречеха на усилията й. Джарет сграбчи с една ръка разперените й ръце и бързо завърза китките й. Не беше по-различно от завързване на теле, но Джарет не искаше да прави това сравнение.

Когато, за негово удовлетворение, тя бе здраво завързана, той придърпа плетената черга до леглото си. Глух за протестите й, той дръпна Рени за „въжето“ и успя да завърже свободния му край за един от краката на леглото. Рени нямаше друг избор, освен да падне на колене или да се превие глупаво и болезнено в кръста.

Джарет й хвърли едно одеяло и се замисли по отношение на възглавницата. Накрая й даде своята.

— Предполагам, че това няма да е от голямо значение за мен — каза той, като нарочно я дразнеше с провлечения си говор. — Почти свикнах да спя без възглавница. Въпреки че е по-скоро мъчение.

Смарагдовите й очи проблеснаха, когато го погледна.

— Вървете по дяволите, господин Съливан.

— Джарет. Като делим една стая и така нататък, изглежда логично да ме наричаш Джарет.

Тя замахна с крак към него. В резултат от този безполезен жест Рени удари собственото си теме в рамката на леглото. От очите й потекоха сълзи — от болка и просто от чувство за безсилие, че не може да разтърка сама нараненото място.

Джарет лекичко я потупа по главата и скокна в кревата, тъй като тя се опита да го ухапе. Той се изпружи със смях на леглото, угаси газената лампа и се обърна на една страна, мушкайки ръка под главата си.

— Лека нощ, Рени.

— Не съм ви разрешавала да се обръщате към мен с кръщелното ми име.

Джарет се усмихна в тъмното. Придърпа одеялото над раменете си и потри измръзналите си стъпала в чаршафите.

— Лека нощ, мис Денъхи.

Рени кипна. Когато само гневът не бе достатъчен да я държи будна, тя започна да се мята и да се обръща, доколкото й позволяваха костите. В продължение на около час се опитваше да развърже възлите с нокти, преди да признае, че не може да ги разхлаби. През цялото това време Джарет спеше спокойно, като от време на време прохъркваше, сякаш за да й напомни, че все още е там.

Противно на волята и на разума си, Рени все по-трудно успяваше да се задържи будна, да не говорим за опитите й да се освободи. Тя чу часовника на дядо си в антрето да отброява четири, след това — половин час. И това бе последното нещо, което си спомняше.

Джарет се бе изправил над Рени. Косата му бе влажна и се виеше на тила. Той избърса една капка вода от брадичката си с кърпата, с която бе заметнал гърба си. Взе една батистена риза от кревата и я навлече. Рени не помръдна.

Тя, изглежда, бе намерила единственото положение, което можеше да й осигури минимално удобство. Лежеше свита на кравай, с колене, прибрани до гърдите. Лицето й бе опасно близо до крака на леглото, а ръцете й практически го обгръщаха. Дори в профил Джарет забеляза кръговете под очите й — знаеше, че почивката й е била много по-незадоволителна от неговата.

Той се намръщи, когато видя следи от прежулване по китките й. Морскосинята й рокля се бе усукала около нея, единият ръкав бе скъсан на лакътя. Че бедрата й са дълги, можеше да се види където бе отметнала одеялото от себе си. Чорапите й бяха скъсани на няколко места, а по носовете и токовете на ботите й бе полепнала кал.

През нощта или по време на боричкането — Джарет не бе съвсем сигурен точно кога — по-голямата част от косата й се бе изплъзнала от фибите. Сега кестеняви къдри се оплитаха с тъмномедни кичури на бледата й буза. Частица зеленина край ухото й напомняше за множеството плетове, през които се бе прехвърляла. Ако трябваше да се признае истината, тя изглеждаше твърде изтощена.

Но само ако не обръщаше внимание на устните й. А това бе нещо, от което Джарет не можеше да се въздържи. Устните на Рени бяха леко влажни, едва разтворени в съня й и съблазнително пълни. Той откри, че е много заинтригуван от формата на устата й, с леко нацупената си долна устна и чувствено извитата горна. Устните на Мери Рене можеха да накарат един мъж да забрави, че сам се вкарва в неприятности само с мисълта да я целуне.

Джарет взе чантата си и започна да рови из нея, докато не намери назъбения си нож. Извади го от канията и коленичи до Рени, за да пререже оковите й. Когато Рени се събуди, той бе надвесен над нея, с насочен към ръцете й нож, само на няколко инча от лицето й.

Джарет бе толкова близо до Рени, че почувства гърдите й да се повдигат, когато си пое въздух. Успя да затвори устата й с ръка, преди писъкът й да достигне разклащащи стъклата децибели. Нейната съпротива го принуди да хвърли ножа настрани, за да не я нарани.

Той започна да й говори спокойно:

— Искам да те освободя. Няма защо да пищиш. Няма да те нараня.

Тя не можеше да си поеме дъх. Ръката му покриваше устата и носа й, и натискът спираше притока на въздух. Тя поклати глава и започна да се съпротивлява още по-силно, като се опитваше да се освободи от ръката му. Очите й бяха широко отворени от ужас. Тя дращеше по крака на леглото и възлите се затягаха още по-силно около китките й.

Госпожа Кавано почука на вратата на стаята на Джарет.

— Господин Съливан, вътре ли сте? Търся Рени. Не мога да я открия — тя открехна вратата и промуши глава в отвора, — никъде.

Когато готвачката изпищя, Джарет плъзна ръката си от устата на Рени. Той приседна, поклащайки глава, с поглед, отправен към тавана. Рени вдъхна огромно количество въздух и започна да го ругае така, че и моряк би се изчервил.

Джарет вдигна ножа, хвърли го на леглото и се изправи. Той остави Рени където беше и мина покрай истеричната госпожа Кавано.

— В чикагските кланици крещят малко по-силно — промърмори с отвращение той.