"Джеймс Кук" - читать интересную книгу автора (Свет Яков Михайлович)

Трудни младини. Ранна зрелост

Кливландската равнина в най-северната част на английското графство Иоркшър… Хълмове, долини, прашни пътища. Край пътищата — свъсени брястове с рошави върхари. Навред високи огради. Цялата крайнина е разчертана на квадрати, големи и малки. В големите — ниви на ескуайърите, богати кливландци от дребното дворянство. И къщите им — с дебели като на крепост зидове, с високи стръмни покриви.

В малките квадрати — имотите на йомени1, стопани със скромни приходи. С всяка измината година ескуайърите разширяват владенията си, като завладяват и изкупуват земите на съседите си бедняци, които или стават ратаи на своите потисници, или завинаги напускат родните места.

През 1715 или 1716 г. по тези места се засели дошлият от Шотландия сиромах-странник Джеймс Кук — баща и съименник на великия мореплавател. Не беше лек животът му на новото местожителство.

Налагаше му се постоянно да кръстосва из кливландските земи, да работи ту при един, ту при друг от ескуайърите. Ореше, сееше, прибираше зърното, пасеше добитъка. Ожени се. Не мина много време и ето го баща на осем деца, четири от които умират съвсем рано.

В селцето Мартън, което за десет години бе подслонило Джеймс Кук-баща, на 28 октомври 1728 г. се роди вторият му син. В книгата за ражданията, браковете и умиранията на Мартънската черква „Св. Кътбърт“ е записано: „Кръстен е синът на ратай-надничар, дадено му е името Джеймс“. Провървяло му беше на Джеймс младши в ранното детство — остана жив.

На около 6-годишна възраст изпращат момчето в имението Мартън Грейндж. То пасе кравите, пои конете и изпълнява различни поръки на господарите. Жената на собственика госпожа Уокър хареса съобразителното и пъргаво хлапе и го научи да чете и пише.

През 1736 г. семейството на Кук се пресели в близкото село Грейт Айтън. За пръв път от дълги години на Джеймс Кук старши му провървя — той стана управител в имението на ескуайъра Томас Скотови. Пък и голямото село Грейт Айтън, разположено в полите на местния „Еверест“ — високия хълм Роузбъри, беше къде по-привлекателно от затънтения Мартън.

В новото място няколко години Кук посещаваше училище. Учителят го запозна с клопките на английския правопис, с изкуството на писмото и наченките на аритметиката.

Учението вървеше на пресекулки — много време и сили отнемаше работата в конюшнята и чифлика на сър Томас.

Запазени са някои сведения за поведението на Кук в грейтайтънското училище. Той не бил от буйните немирници, държал се много скромно и имал голям авторитет сред съучениците си.

Напълно възможно е чувството за собствено достойнство, способността му за здраво мислене и сдържаност Кук да си е изработил още в училище, когато съдбата му отрежда толкова несгоди.

Сдържаност… А може да е било затвореност? Ето какво пише за своя герой един от съвременните английски биографи на Кук: „Да опазиш от чужди очи личния си живот — за това се изисква немалко изкуство. Кук обаче успя“.2

Дори в дневниците си (а Кук водеше дневник, докато „с пот и труд преминаваше през всички видове морска служба“ — двадесет и три години) той наистина не споменава изобщо нищо за своите лични работи, за жена си и децата. Не засяга често „личните“ теми и в писмата си, пък и пише твърде рядко.

Поради същата тази сдържаност не са ни известни и причините, поради които през 1745 г. Кук, още ненавършил седемнадесет години, напусна Грейт Айтън и се пресели в крайморското градче Стейтс.

Стейтс живее от риболов. Населен е с потомствени рибари. Крехките им корабчета браздят суровите води на Северно море, от пристанището на Стейтс кошове и бъчви с треска и херинги се изпращат за пазарищата на Йоркшър. Целият град мирише на риба, по всички стобори се сушат рибарски мрежи, във всеки двор кормят, солят, сушат риба.

Но Кук не стана рибар. Той отиде чирак в бакалницата на Уилям Сандерсън. Тук миришеше на сирене, зеле, рогозки. От сутрин до вечер трябваше да се мъкнат денкове със стока, да се водят пазарлъци с купувачи, да се броят изтрити гологани. А морето беше съвсем близо. При силни щурмове вълните стигаха чак до прага на бакалницата и оставяха пред нея жълтокафяви водорасли.

В аналите на Стейтс пише: през 1812 г. по време на жестока буря морето помете сандерсъновия дюкян (сигурно по това време там е търгувал внукът на господин Уилям)…

Кой знае, може би през мижавите прозорчета на бакалницата младият чирак виждаше скалите на норвежките фиорди, изжулените от прибоя хебридски брегове, бели платна по оживените морски пътища.

Възможно е обаче не пламенна мечта, а хладна сметка да го е накарала да премине на морска служба. Той несъмнено знаеше, че тя е трудна и опасна, но все пак морето обещаваше по-добро бъдеще, отколкото бакалницата.

Така или иначе, в края на лятото през 1746 г., след като беше работил осемнадесет месеца при Сандерсън, Кук напусна Стейтс и отиде в Уитби, главното пристанище на Йоркшър.

В Иоркшърското графство, както и далеч извън пределите му била известна фирмата на братя Уокър — корабостроители и корабовладелци. Джон и Хенри Уокър принадлежали към сектата на строгите боговерци-квакери; но като давали дължимото на небесния владетел, те твърде успешно водели и земните си работи. Освен че строели кораби, братята доставяли по море въглища от съседните графства за Лондон, Ливърпул, Дъб-лин, както и в пристанищата на Холандия, Норвегия и Дания. Доставките носели добри печалби.

Братята Уокър подписаха с Кук договор — три години бившият чирак от бакалницата трябваше да работи по корабите на фирмата.

В средата на XVIII в. Уитби наброява десет хиляди жители и се смята за голям град. Разположен в устието на бързата река Екс, той е прочут с развалините на старинен манастир, многобройни корабостроителници и огромни магазин.

Гордост на корабостроителниците са корабите „кят“ — здрави и издръжливи „въглевози“, неугледни на пръв поглед, но притежаващи великолепни качества: не особено дълбоко газене, добра устойчивост и значителна товаровместимост (при сравнително малки габарити те побират 300–600 т въглища).

Ще минат тридесет години и „въглевозите“ от Уитби ще се прославят из цял свят. С кораби тъкмо от този тип Кук извършва славните си плавания.

През 1746 г. „кятовете“ са известни само край бреговете на Северно море и Балтика.

По онова време с тях плават не мореплаватели около света, а скромни шкипери-въглепревозвачи.

Кук започна да учи морската наука на „кята“ „Фрилъв“. Не беше лесно учението. Трябваше да мие палубата, заедно с другарите си по плаване да крепи и рифова ветрилата, да товари и разтоварва кораби. Трябваше да помага на кока и на кърмчията, а междувременно да овладява и азбуката на изкуството за управляване на кораб.

Изтощителни аврали3, „кучешки вахти“, пиперливи псувни на боцманите — всичко беше изпитал Кук в началото на морската си служба.

По всичко личеше, че „Фрилъв“ се използуваше не само като товарен, но и като учебен кораб. Екипажът му наброяваше деветнадесет души, от които десет юнги.

Почти през цялото време корабът се намираше в морето, а през късите престои в Уитби всички юнги работеха в корабостроителницата. През 1746–1748 г. братята Уокър бяха построили девет „кята“ и Кук имаше отличната възможност от собствен опит да опознае конструкцията на тези плавателни съдове.

Когато идваше в Уитби, Кук винаги живееше в къщата на Уокър. Джон Уокър, истинският глава на фирмата, бе покровител на Кук и великият мореплавател до края на своите дни се отнасяше с уважение и любов към него. Майчински грижи полагаше за младия квартирант и Мери Прауд, икономката на Уокър.

През 1748 г. Кук се прехвърли на малко по-голям кораб — „Тримата братя“. Една година по-късно изтече срокът на неговия договор и той, вече като пълноправен матрос, сключи с фирмата Уокър нов договор. Кук бързо се заизкачва по стъпалата на „въглевозната“ кариера. През 1752 г. той е вече помощник шкипер на кораба „Френд-шип“, а през пролетта на 1755 г. братята Уокър му обещават при първа възможност да го направят шкипер.

Това предложение бе твърде съблазнително, но въпреки очакванията Кук, запазвайки отлични отношения с господарите си, напусна фирмата Уокър и на 13 юни 1755 г. се записа старши матрос във военния флот.

Странно решение. В добрата стара Англия не случайно се смятало, че службата във флота е и от каторга по-лоша. Матросите били докарвани до пълно изтощение, за най-дребно провинение наказанието било безмилостен бой с пръчки. Храната във флота на негово величество била отвратителна; скорбутът, тифът, стомашните болести нанасяли на корабните екипажи много по-сериозни поражения, отколкото противниковите гюлета и куршуми. През време на цялата Седемгодишна война (1756–1763 г.) в боеве с французи и испанци загинали 1512 британски моряци, а за същия период различни болести отнели живота на не по-малко от петдесет хиляди души.

На кораба „Игъл“, където Кук започнал бойната си служба, през 1756 г. за пет месеца от неприятеля не пострадал нито един човек, а от болести умрели 27 и били изпратени в болници 130 моряци, като смъртта покосила и корабния лекар, а двамата му помощници легнали болни.

Британският флот трябвало да попълва тези липси в жива сила с всички възможни и невъзможни средства. Случвало се вербувачи да напиват попаднали в мрежите им заплеси, а след това мъртво пияни да ги отвеждат на борда.

Затова много били и дезертьорите. През войната от 1776–1783 г. англичаните загубили в морски сражения 1243 души, а през същото време от корабите избягали 42 069 моряци — една трета от личния състав на флота!

Освен това с офицерско звание се удостоявали само „джентълмени“, т.е. лица от благороднически произход. Синовете на ратаи могли да заемат само низшите офицерски длъжности, и то като извънредно рядко изключение.

През военно време наистина се налагало нарушаване на установената традиция, за да може да се попълва командният състав. От друга страна обаче, кой ще гарантира, че смъртоносният куршум или хищният скорбут ще пощадят плебея, претендиращ за овакантена офицерска длъжност?

През 1755 г. вече се води необявена война между Англия и Франция, макар че формално тя започва през май 1756 година. Кук, разбира се, отлично знаеше, че войната е започнала. Той никога не вземаше прибързани решения и в този случай грижливо беше претеглил шансовете си за възможен успех. Шансове наистина имаше. Във флота на негово величество не бяха много на брой старшите матроси с такива качества, такъв опит и такова познаване на морското дело като на Джеймс Кук, бившия подшкипер на въглевозен кораб.

Корабът „Игъл“, който носеше шестдесет топа на борда си, бе причислен към флотилията, която блокираше атлантическите пристанища на Франция. По същество обаче това не беше блокада, а лов за отделни кораби, най-често търговски, които след залавянето се докарваха като плячка в Плимът или Портсмът.

Кук остана старши матрос само един месец. След това го произведоха помощник щурман, а след половин година той е назначен за боцман.

Това бяха подофицерски длъжности и засега нищо не предвещаваше главозамайваща морска кариера.

През октомври 1755 г. за командир на „Игъл“ бе назначен Хю Палисър. Родом от Йоркшир, той бързо оцени способностите на своя земляк. По-късно той ще играе много важна роля в съдбата на Кук.

През 1756 г. към Палисър се обръща с писмо членът на парламента У. Осбалдстън от йоркшир-ския гр. Скарбъро. От свое име и от името на Джон Уокър той го моли да окаже съдействие на Кук за получаване на офицерско звание.

Палисър, син на пехотен капитан, по онова време бил само един от командирите на многокорабния британски флот. Той нямал влиянието, необходимо за да изпълни молбата на йоркширския парламентарист, но уверил Осбалдстън, че ще направи всичко възможно, за да може Кук да получи „полуофицерското“ звание щурман.

Бяха предприети съответните стъпки и на Кук бе позволено да се яви на изпит за щурманско звание. На 29 юни той блестящо си взе изпита и на другия ден бе назначен за щурман на малкия кораб „Солби“, а през октомври 1757 г. бе преведен на шестдесеттоповната фрегата „Пемброк“.

Щурманите нямали офицерски права, но изпълнявали офицерски задължения. Те отговаряли за цялата навигационна служба. Те определяли курса на кораба, те водели кораба към целта. По начало в изкуството на корабоводене те превъзхождали капитаните от флотата на негово величество.

През следващата 1758 г. англичаните започват успешни операции в Канада, която от началото на XVII в. принадлежи на Франция. Планът на кампанията е разработен с участието на младия и надарен генерал Джеймс Улф.

Към вътрешността на Канада води удобен воден път — широката р. Сейнт Лорънс (Свети Лавренти), която се влива в едноименния залив. Ако англичаните успеят да превземат крепостта Луйсбург, разположена в устието на този залив, а след това се придвижат нагоре по течението на реката и овладеят столицата на Канада Куебек, кампанията ще бъде спечелена. Без Куебек французите не биха могли да задържат селищата по горното течение на р. Сейнт Лорънс.

През май 1758 г. голяма британска флотилия, в състава на която е и „Пемброк“, навлиза в канадски води. В обсадата на Луйсбург вземат участие 157 кораба. В края на юли 1758 г. градът е превзет.

Но разстоянието от Луйсбург до Куебек е 600 мили. Трудни мили — пък англичаните не познават дълбоките води и плитчините на „френската“ река.

През цялата зима на 1758/59 г. в Халифакс, където бе закотвен „Пемброк“, Кук заедно с геодезиста С. Холанд проучваше френските трофейни карти.4

На края Кук и Холанд „през чужди очи“ съставиха картата на р. Сейнт Лорънс. Но не бяха сигурни за точността й. И в началото на лятото 1759 г. заедно с няколко щурмана те извършиха истински подвиг. Под огъня на френските оръдия те проучиха най-трудния участък на реката непосредствено под Куебек — прохода, който французите наричаха Травер, а англичаните — Траверс. Тук реката е широка, но крие опасни плитчини и подводни скали. Тесният фарватер минава между два острова близо до южния бряг. Французите бяха махнали всички бакени. С риск за живота Кук и съратниците му поставиха нови вехи и направиха измервания по дължината на опасния проход. Налагаше се вехите да бъдат поставяни не веднъж и не дваж — французите редовно ги унищожаваха, но в края на краищата Траверс бе проучен и нанесен на карта.

Без ничия помощ… Самоук, в трудни плавания и при случайни престои, от зори до зори Кук изучава основите на астрономията и геодезията, тригонометрията и алгебрата. Той буквално наизуст познава трудовете на своите предшественици — мореплавателите от XVI и XVII век. Той много чете и се интересува не само от специална литература. Той не владее езици, но лесно се оправя с френските лоции и с трудовете на френските пътешественици.

И, което е най-важното, той има ясен критичен ум и способността трезво да преценява мненията на автори, чиито книги му се случва да чете.

През юни 1759 г. 22 бойни и 119 транспортни кораби форсираха прохода. Не беше загубен нито един съд; всички благополучно се доближиха до Куебек и командуващият десантните части генерал Джеймс Улф повиква Кук, за да изслуша съветите му за разполагане на корабите на подстъпите към канадската столица.

През септември 1759 г. Куебек се предаде на англичаните. При щурма на града загина генерал Улф. С падането на столицата англичаните фактически спечелиха войната в Канада. Веднага след превземането на Куебек Кук беше преведен на седемдесеттоповния кораб „Нортъмбърланд“, командуван от лорд Александър Колвин.

В мирна обстановка (цяла Канада е овладяна от англичаните през 1760 г.) Кук картографира бреговете на Нова Шотландия и островите Кейп Бретън и Нюфъндлънд.

Както вече видяхме, на няколко пъти Кук взема бързи, неочаквани и смел решения. А през 1762 г. той „надмина себе си“. През есента на същата година „Нортъмбърланд“ за кратко време се върна в Англия и шест седмици след като корабът пусна котва в британски води, неговият щурман се венча с девицата Елизабет Бетс. Годеницата беше на 20 години, родом от едно село в графство Есекс. Как и кога се е запознал с нея Кук, остава неясно. Възможно е за пръв път да я е срещнал в дома на чичо й, чиновник от морската митница, но може да я е познавал и преди службата си в Канада.

Много е имала да тегли жената на великия мореплавател. От шестнадесетте години съпружески живот Кук прекарва със семейството си три или четири години. От шестте деца, които му ражда Елизабет, три умират още в детската си възраст, а трите — в юношеската. Самата тя остава вдовица на 38 години, като надживява мъжа си с 56 години.

Младоженците се разделиха скоро след сватбата. През май 1763 г. Кук вече пристигна в Нюфъндлънд заедно с губернатора на този остров Томас Грейвс. Седемгодишната война по това време е вече завършила и през февруари 1763 г. е подписан Парижкият мир, изключително изгоден за Англия.

В Северна Америка владенията на Англия се увеличават двойно и в Лондон решават бързо да картографират бреговете, заливите, големи и малки, и островите на новите земи.

По това време Кук се смята за един от най-опитните картографи в британската флота и губернаторът Грейвс му възлага да картографира нюфъндлъндските брегове.

През лятото на 1763 г. Кук блестящо се справи и с една твърде поверителна задача. Съгласно Парижкия договор Англия милостиво обещава да върне на Франция две островчета близо до Нюфъндлънд — Сен Пиер и Микелон. И ето че преди пристигането на французите Кук за много кратък срок успя да изработи картите на тези острови.

През 1764 г. Грейвс бива сменен от поста губернатор на Нюфъндлънд от Палисър. Новият губернатор предостави на Кук седемдесеттонната шхуна „Гренвил“, която стана плаващ щаб на малката снимачна група на Кук.

1763, 1764, 1765, 1766, 1767 година… Години на зрелост…

Нюфъндлънд, източният бряг на Лабрадор… Голи скали, тесни като процепи фиорди, нарязани брегове на заливи, тесни протоци. Мъгли, ситни дъждове, зимни виелици, студени северни ветрове. Брегове, брегове, брегове, хиляди мили брегове, драконови зъби на рифове, предателски подводни скали, плитчини, водовъртежи. На сушата — блата, непроходими гори, белоглави върхове.

Пеленги към височината Хикс, пеленги към островчето Игрек, компаси, планшети, бусоли, секстанти, безкрайни мили трасета, цифри без брой и без чет.

И така ден след ден в продължение на пет години.

Равносметката — десетки карти. Равносметката — първото в тези места астрономично определяне на географска дължина.5

На „Гренвил“ окончателно се формира характерът на неуморния, настойчив и издръжлив щурман от една незначителна топографска служба.

През пролетта на 1768 г. в живота на Кук станаха невероятни събития.

Лейтенант Кук, да, лейтенант — на 40-годишна възраст той най-сетне получи този чин — е назначен за командир на голяма експедиция, която заминава за южните морета.

Официалната цел на експедицията е астрономическа — ще се наблюдава преминаването на Венера пред слънчевия диск. Неофициалната — напълно земна и напълно поверителна — трябва да се открие и въведе във владение на британската корона огромният и неуловим Южен континент.

За какво е това търсене? Защо задачата е възложена тъкмо на Кук.

Отговор на тези въпроси дава предисторията на първата му околосветска експедиция.