"Корабокрушенците от Шпицберген" - читать интересную книгу автора (Салгари Емилио)

Глава IVПЪРВИТЕ ЛЕДОВЕ

През следващите дни „Торпа“ продължаваше своя път към полярната област, но вече с по-умерен ход, защото ветровете бяха разнопосочни. Те духаха ту от северозапад, ту от югозапад, играеха си с морето, издигайки нависоко вълните, а това забавяше кораба.

Тази променливост на ветровете вещаеше смущения, които опитният капитан бе предвидил. Вече от няколко дни огромни облаци се трупаха от северозапад и гъсти мъгли падаха вечер над морето.

Колкото повече „Торпа“ се отдалечаваше от норвежките брегове, толкова повече спадаше температурата. На два пъти термометърът бе отбелязал два градуса, а това бързо застудяване сочеше близостта на ледовете.

На 3 октомври корабът срещна първия лед. Леденият отломък имаше формата на дълга лодка с около тридесет-четиридесет метра дължина. Няколко морски птици — полярни гълъби, красиви в своето оперение, — с черни гърди и черен гръб, с крила, прошарени в черно и бяло, и със снежнобели шийки, бяха кацнали невъзмутимо върху ледения блок, който плавно ги отнасяше на юг.

Същия ден забелязаха и друг пакс — както моряците наричат тези ледове, следваха ги хумокси — малки планини, образувани от натрупването на парчета лед, а след тях няколко стимса — ледове с кръгла форма.

Върху един от тези блокове забелязаха два тюлена, които, щом като усетиха присъствието на хора, мигновено се скриха в морето.

През нощта други ледове продължаваха да плават на юг. От време на време те се блъскаха помежду си и предизвикваха появяването на доста високи вълни.

Тези блокове не бяха опасни и лесно отстъпваха пред защитения със здрави стени кораб, но издаваха близостта на айсбергите.

Капитанът, виждайки все по-честото им появяване, започна да става все по-неспокоен. Този морски вълк, прекарал години наред в това царство на ледовете, предвиждаше лютата и тежка зима.

Потвърждение на тези негови опасения беше и бързото слизане на морските птици на юг. Цели ята пернати обитатели на Севера летяха в надпревара на юг, като че ли се страхуваха да не би снегът да ги изненада по пътя им.

На 5 октомври, на около двеста мили от Острова на мечките, „Торпа“ срещна първия айсберг. Тази ледена планина имаше пирамидална форма с основа от около четиристотин метра и височина — осемдесет-деветдесет метра. Това бе истински гигант, който само с един удар можеше да смаже и най-здравия кораб. Напредваше величествено, без да се поклаща от вълните. Върхът му блестеше като грамаден диамант, искрящ, като че бе запален в средата, и съвсем снежнобял в основата. Лъчите на слънцето се пречупваха в ъглите му и багреха другите части с всички цветове на дъгата.

— Лош знак — продума Томсен, без да откъсва поглед от ледения гигант. — Страхувам се, професоре, че ще ни се отвори доста работа, преди да стигнем до Шпицберген.

— Дали ще се наложи да буксуваме тук неизвестно колко? — запита Оскар.

— Щом ледовете се показаха още тук, кой знае колко много ще намерим зад Острова на мечките.

— Това означава ли, че ще бъдем принудени да се върнем?

— Да се върнем? О, не, професоре! — извика китоловецът живо. — Томсен никога не се връща обратно от пътя, който е поел. С помощта на копието или бомбите, но пак ще стигнем до Шпицберген. Обещах на господин Фойн да спася екипажа от Двата му кораба и нищо не би ме спряло, докато не намеря хората му.

— Ами ако ледовете блокират „Торпа“?

— Не се безпокойте, професоре! Щом Пири е успял да стигне до осемдесет и втория градус, напредвайки през ледовете, защо ние да не можем да стигнем поне до островите?

— Но вярвате ли, че всички корабокрушенци са живи?

— Ако не всички, надявам се, че поне неколцина са успели да се спасят.

— Кой от островите ще обходим най-напред?

— Всичко ще зависи от ледовете. Където намеря път, там ще прокарам „Торпа“.

— Но разчитате да презимуваме между островите.

— Ще бъда принуден, защото пътят за връщане едва ли ще бъде свободен.

— А къде ще зимуваме?

— Ако бъде възможно, в Айсфиорд. Стига да успея да вкарам там кораба, няма да се страхуваме от ледовете, които ще слизат от север. А освен това знам, че там се събират много тюлени, и разчитам през зимата да не бездействам.

— Господин Томсен, не ви ли се струва, че скоро ще се разрази буря?

— Да, професоре. Северозападният вятър измести югоизточния. А това означава, че ни очакват гъсти мъгли и високи вълни. Най-доброто ще бъде, ако предприемем веднага мерки.

Китоловецът не се лъжеше. Следобед, когато „Торпа“ плавате между две безкрайни редици от хумокси, които изглежда се бяха откъснали от ледовете на Острова на мечките, времето, което дотогава се бе задържало сравнително добро, изведнъж се промени.

Северозападният вятър тласкаше напред тежките полярни мъгли и ги разстилаше върху арктическия океан с мълниеносна бързина. За по-малко от четвърт час западният хоризонт се за-були от мъглите, пропити от сняг.

Опитният капитан бе побързал да вземе необходимите мерки. Всички въжета бяха удвоени и лодките по-здраво закрепени. Бяха обтегнали въжета и покрай стените, за да предпазват моряците, когато високите вълни протягат злокобните си прегръдки към тях. Всичко бе възможно най-добре закрито, затворено и закрепено.

Всеки моряк си бе приготвил по едно дълго копие, за да може да отстранява ледовете, които заедно с вълните биха се прехвърлили на палубата.

Небето продължаваше да се затъмнява, мъглите падаха все по-ниско, като застрашаваха да обгърнат „Торпа“ и да направят плаването много опасно. Грамадните вълни застрашително се извисяваха, разбиваха се със страхотен рев в ледовете, които настигаха, и бягаха на юг.

Със смъкнати наполовина платна „Торпа“ напредвате бавно, но сигурно и като че ли се надсмиваше над вълните и ледовете. Подвижен като делфин, корабът се изкачваше над вълните, разбивате ледовете, без ни най-малко да пострада.

— Добър платноход — с радост отбеляза Томсен, който не изпускаше кърмилното колело. — С този кораб бих тръгнал към полюса.

В четири часа следобед облаците паднаха ниско над морето, а вятърът донесе първите снежинки. Гъстата тъмнина ги обгърна, стана непрогледно, а плаването бе затруднено допълнително и от все по-нарастващите ледове. Всеки миг „Торпа“ можеше да се блъсне в някой от тях и да се разбие.

— Наблюдателят на мястото си! — изкомандва Томсен. — Моряци, на борда! Другите при платната!

— Ще могат ли да забележат навреме ледовете? Ще успеят ли да предотвратят сблъсъка ни с тях? — попита тревожно професорът.

— Ако мъглата не се сгъсти още повече, засега айсбергите все още се виждат. Обикновено около тези блокове свети особена ледена светлина — отвърна китоловецът.

— Тогава е възможно да се предотврати сблъскването ни с ледовете — чу се успокоеният глас на професора.

— Нищо подобно. Ако бъдем заобиколени от три-четири ледени планини, въпреки че са видими, пак вероятността да се блъснем в тях е голяма. Но не това ме тревожи в този момент.

— А какво? Вълните ли?

— Не, Островът на мечките. Страхувам се, че сме много близо до ледовете, които заобикалят този остров, и че в тази гъста мъгла не ще можем да ги открием и да ги избегнем.

— Нима сме вече толкова наблизо?

— Да, професоре. Но ако очите ми не виждат, то ушите ми са добри и аз ще се опитам да доловя и най-слабия подозрителен шум.

— Трудно ще бъде да се долови какъвто и да е подозрителен шум при това свистене на вятъра.

— За вас — да, но не и за един опитен моряк. Дръжте се здраво, професоре.

Една гигантска вълна се разби в носа на „Торпа“ и заля целия борд. В миг китоловецът и професорът бяха облени от водната пяна и повлечени надолу, но и двамата успяха да се уловят за въжетата.

— Това се казва истински морски удар — извика Томсен и изтръска водата от себе си. — Добре, че още не е започнало да се заледява.

— Тази водна стихия щеше да ми счупи ребрата, капитане — засмя се професорът.

— Ще се стараем да избягваме вълните, доколкото е възможно въобще — опита се да го успокои капитанът. — Изглежда, че…

Но той не се доизказа, защото отгоре се чу гласът на наблюдателя:

— Айсблинк наляво!

— Ето една среща, която не очаквах толкова скоро. На колко мили е оттук?

— Мъглата е гъста и не мога да определя.

— Можещ ли да видиш ледовете?

— Виждам само айсблинка.

— Добре. Ще внимаваме!

— Знак, че наближаваме големите полета ли е това, капитане? — запита Оскар.

— Да, професоре. И това ме кара да мисля, че Островът на мечките не е далече. Дано налучкаме пътя между брега и ледовете — отвърна Томсен и като се обърна към моряците, извиси глас в поредната команда: — Всички на работа! Бъдете внимателни, готови за всякаква изненада!

В същото време леден блок удари „Торпа“. Корабът потрепери и спря. Но веднага след това една вълна го повдигна и тласна напред. Леденият блок се разби на късове.

Оскар погледна китоловеца, но той беше спокоен. Дори веждите му не трепнаха, когато корабът се удари в леда.

— Възхищавам ви се, капитане — не сдържа чувството си той.

— Защо, професоре? — попита го китоловецът усмихнат.

— Защото сте човек, създаден като че ли именно за такива опасни експедиции.

— Аз и ледовете сме много стари познати. Всеки китоловец е така подготвен. А сега искам да ви предупредя, че ще се наложи да прекараме твърде тежка нощ. Съветвам ви да се оттеглите в каютата си.

— Не, капитане.

— Добре… В такъв случай позволете ми и аз на свой ред да изкажа възхищението си от вас. Искате да ми правете компания? Ще имате възможност да видите такова зрелище, което никога не ще забравите.

И като се изправи, извика гръмогласно:

— Всички по местата си! Ледените полета са наблизо! Внимавайте!…