"Затворена времева крива" - читать интересную книгу автора (Павлова Елена)2.Боско спря на отбивката за леля Лавиния и тържествено нагласи на дисплея знаменателната дата — 25 май — и часа — 9.30 сутринта. След няколко минути в далечното минало корабът от Старата Земя щеше да пристигне. Щрак. Това ме обиди. Човек не знае какво да очаква от Боско, но можеше да направи заминаването малко по-тържествено: обратно броене, „Готови — старт“ или нещо от този род… Намирахме се на същата отбивка, само дето някои от дърветата ги нямаше, други бяха малки — и трети бяха големи, ама различни. Двойните кули на спейспорта — чисто новички обаче — все тъй стърчаха в далечината. На десетина метра пред нас се кипреше и знак: „За порта — насам“. — Успешен опит — ухили се Боско. — Почти. — Съгласих се аз. Все пак — знаменателен миг. Обърнах се, взех една от пачките в кашона, разпечатах я прозаично и я разделих на две. Половината за мен, половината за братовчеда. Щеше да е разумно и да се отбием в някоя банка да внесем останалото — не е хубаво човек да носи десетина бона със себе си, нали така? Огромният пътнически кораб от Старата Земя — древен модел дори за тогавашното време — увисна над спейспорта и плавно се спусна в хватката на магнитните мрежи. Боско ме побутна: — Намествай се зад волана, драги. След малко ще се появят. Това и направих. Само дето не се появи никой. Седяхме и чакахме. Извървяха се седем-осем коли, после още две и накрая нищо. Чакахме цял час след приземяването — колата на чичовците ни я нямаше! — Да не си сбъркал датата? — Попитах несигурно. — Всичко е точно. — Боско погледна дисплея още веднъж. — И датата, и годината. И часа. За часа поне бях сигурен. — Дали пък да не са отишли направо в леля Лавиния? — Зачудих се. — Тази част от сведенията е малко мътна. Може да са отскочили първо до… — Може. Какво ще кажеш да идем да се разходим из града и после, като се появи лимузината им… Така и направихме. До късно привечер се разхождахме, напазарувахме сума бъдещи антики… и колата на чичовците ни не се появи пред старата семейна къща. — Има нещо гнило — казах аз. — Слушай, капнал съм. Дай да се върнем вкъщи, да идем на рождения ден, да разпитаме точно чичовците и тогава да опитаме още веднъж! — Добре! — Боско кимна, нулира показателите на дисплея и щракна копчето. Щрак. Преди това бяхме на паркинга пред универсалния магазин — и сега пак си бяхме там. На същото място. И в същото време. Сигурен бях, защото същите хора, които вървяха наоколо преди, продължиха спокойно да си вървят. Щрак. Нищо не се промени. — Боско? — Сръгах го лекичко. — Някакви опити ли си правиш? — Какви опити? — Той ми се намръщи. — Опитвам се да ни прибера вкъщи! Знаеш ли, може би магнитния резонанс при приземяването да е повлиял нещо на схемите на типлъровия имитатор и да… — С една дума, заседнали сме тук? — Да. — Съгласи се Боско след още няколко безполезни щраквания. — Ще ми трябват някои части за да оправя машинарията… Няма страшно. Затворена времева линия, нали знаеш — можем да стоим до безкрайност тук и пак ще се върнем навреме за рождения ден. — Можем да стоим тук до десет бона — напомних му аз. — Добре, да скочим до хардуерния магазин. Трябва да е отворен все още. Скочихме. Не съм по тази част и не мога да следя високотехнологични разговори. Знам само, че половин час след като Боско се облегна на тезгяха и се заприказва с продавача, ме хвана за ръката и ме изведе от магазина. Беше пребледнял като платно. — Частите ги няма? — Зададох единствения логичен въпрос. — Не, има ги. — Трябва да ги чакаме? — Седмица-две. — Да не ти прилоша от обяда? — Не. Струват към осемдесет и пет милиона. Нали разбираш, неща, които по-късно ще се усъвършенстват и ще влязат в масова употреба… Някои сам ще трябва да си правя, заедно с машините за правенето им… Кимнах. Осемдесет и пет милиона… — Можем да направим само едно — казах накрая. — Отиваме при леля Лавиния. Тъй де, при бъдещите родители на бъдещата ни леля Лавиния. Ако Аштън и Боскон са пристигнали вече, ще се помъчим да им обясним какво е станало и да помолим за дял от печалбата на Дарковлак Медения. — А ако още ги няма? — Ще се престорим на тях, глупако! — Ухилих се. — Не знам дали истинските Аштън и Боскон са ясновидци или не, но съм уверен, че мога със затворени очи да ти начертая не само плана на вътрешността на банката, но и схеми за всеки един етап от рейда в нея… до всяка една среща с охраната вътре. — Ама… — Да се сещаш някой по-лесен начин да се сдобием с осемдесет и пет милиона? Тъй че паркирахме Старата Сали пред старата родова къща, влязохме вътре и поднесохме на събралите се историята за Аштън и Боскон, пристигнали току-що от Старата Земя по поръка на чичо си Дейвидс, който много искал да се запознаят с тази клонка на родословното дърво… |
|
|