Даниил ХармсЕлизавета Бам

(1)

Малка плитка семпла стая.

Елизавета Бам: Сега току-виж вратата се отвори и те влязат… Със сигурност ще влязат, за да ме хванат и да ме изтрият от лицето на земята. (Тихо.) Какво направих! Какво направих! Ох, само ако знаех. Дали да не избягам? Но къде да избягам? Тази врата води към стълбището, а на стълбището ще ги срещна. Ами през прозореца? (Гледа през прозореца.) Уф! Високо е… Няма да мога да скоча. Ох, какво да правя? Я, чувам стъпки. Това са те. Ще заключа вратата и няма да отварям. Нека си чукат, колкото си искат.

На вратата се тропа, след това зад сцената се раздава глас, страховито:

Елизавета Бам, отворете! (Пауза.) Елизавета Бам, отворете!

Глас отдалече: Какво става там, не отваря ли?

Глас зад вратата: Ще отвори. Елизавета Бам, отворете.

Елизавета Бам се хвърля на кревата и си запушва ушите.

Зад вратата се чуват гласове.

Вторият: Елизавета Бам, заповядвам ви веднага да отворите!

Вторият (тихо): Кажете й, че в противен случай ще разбием вратата. Я дайте да опитам и аз.

Първият (високо): Ако не отворите веднага, ще разбием вратата.

Вторият (тихо): Може пък да я няма.

Първият (тихо): Тук е. Къде ще ходи? Тя изтича по стълбите нагоре. Тук има само една врата. Къде ще се дене? (Високо.) Елизавета Бам, повтарям за последен път, отворете вратата. (Пауза.) Избий я.

Елизавета Бам надига глава. Опитват се да изкъртят вратата с алитеративни звуци. Елизавета Бам изтичва в средата на сцената и се ослушва.

Вторият: Имате ли нож?

Удар. Елизавета Бам слуша, изнесла рамото си напред.

Първият: Не, опитайте с рамо.

Вторият: Не поддава. Чакайте малко, пак ще опитам.

Вратата пращи, но не се отваря.

Елизавета Бам: Няма да отворя вратата, докато не ми кажете какво ще правите с мен.

Първият: Добре знаете какво ви очаква.

Елизавета Бам: Не, не знам. Искате да ме убиете ли?

Първият: Очаква ви тежко

(едновременно) наказание. Все

Вторият: едно не можете да ни избягате.

Елизавета Бам: И все пак няма ли да ми кажете в какво съм се провинила?

Първият: Вие го знаете.

Елизавета Бам: Не, не знам. (Тропа с крак.)

Първият: Разрешете да не ви повярвам.

Вторият: Вие сте престъпничка.

Елизавета Бам: Ха-ха-ха-ха. Смятате ли, че ако ме убиете, няма да ви тежа на съвестта?

Първият: Ще го направим по повелята на съвестта си.

Елизавета Бам: В такъв случай, уви, просто нямате съвест. (Изтичва назад.)