"Самите богове" - читать интересную книгу автора (Азимов Айзък)

6 (продължение)

— Проклетият му глупак — измърмори Ламонт, като си припомни. — Трябваше да бъдеш там, Майк, за да го видиш как изпадаше в паника при всяко предположение, че другата страна е била движеща сила. Поглеждам назад и се чудя как е било възможно да се срещнеш с него, дори случайно, и да не ти е ясно, че ще реагира по този начин. Бъди благодарен, че никога не се е налагало да работиш с него.

— Благодарен съм — отвърна равнодушно Броновски, — макар че понякога и ти не си ангел.

— Не се оплаквай. С работа като твоята нямаш проблеми.

— И никакъв интерес. Кой обръща внимание на подобна работа, освен самият аз и още пет души в целия свят. Може би още шестима… ако помниш.

— О, добре де — спомни си Ламонт.