"Роботите и империята" - читать интересную книгу автора (Азимов Айзък)

6

Гладиа с болка усети как я изтеглят от мъртвите отломки на миналото отново в настоящето.

„Никога повече не го видях, мислено продължаваше тя. Никога!“

Толкова дълго се беше предпазвала от тази горчиво-сладка тръпка, а ето че сега потъна дълбоко в нея — повече горчива, отколкото сладка, защото се срещна с този човек, Мандамъс… защото Жискар я помоли да го направи и защото тя беше принудена да слуша Жискар. Това беше неговото последно желание.

Гладиа се съсредоточи в настоящето. (Колко ли време беше изминало?)

Мандамъс я гледаше хладно.

— Доколкото разбирам от вашата реакция, мадам Гладиа, това е вярно — каза той. — Едва ли можехте да го изразите по-ясно с думи.

— Кое е вярно? За какво говорите?

— Че сте видели землянина Илайджа Бейли пет години след посещението му на Аврора. Корабът му е бил в орбита около Аврора; вие сте се качили догоре, за да го видите и сте била с него горе-долу по времето, когато сте заченали вашия син.

— Какви доказателства имате?

— Мадам, това не е останало в пълна тайна. Земният кораб е бил забелязан в орбита. Яхтата на Фастълф е била засечена в полет. Наблюдавали са скачването. На борда на яхтата не е бил Фастълф, така че са предположили, че сте била вие. Влиянието на д-р Фастълф е било достатъчно случаят да не влезе в архивите.

— Щом не е в архивите, значи няма доказателства.

— Независимо от това д-р Амадиро е прекарал последните две трети от живота си в недоброжелателно следене на ходовете на д-р Фастълф. Винаги е имало държавни служители, които духом и телом са следвали политиката на д-р Амадиро да запази Галактиката за космолитите. Тихичко са му докладвали за всяко нещо, което са смятали, че той би желал да узнае. Д-р Амадиро е научил за вашата малка авантюра още в мига, когато това се е случило.

— Но и това не представлява доказателство. Голите думи на някакъв дребен чиновник, който се подмазва, не значат нищо. Амадиро не е предприел нищо, защото дори той е разбирал, че няма доказателства.

— Няма доказателства, с които да уличи някого дори в дребно престъпление; няма доказателства, с които да създаде неприятности на Фастълф; но има достатъчно доказателства да подозира, че съм потомък на Бейли и следователно да провали кариерата ми.

— Можете да не се притеснявате — заяви Гладиа с горчивина. — Синът ми е син на Сантирикс Гремионис и е истински аврорианец, а вие сте потомък на този син на Гремионис.

— Убедете ме, че е така, мадам. Нищо повече не искам. Убедете ме, че сте се изстреляла в орбита и че сте прекарала часове наред сама със землянина и че през това само време сте си приказвали — за политика например, припомняли сте си доброто старо време и общите приятели… разказвали сте си вицове… и не сте се докосвали с пръст. Убедете ме.

— Няма значение какво сме правили, така че ми спестете вашия сарказъм. Когато се видях с него, аз вече бях бременна от моя тогавашен съпруг. Носех в утробата си тримесечен зародиш — аврориански зародиш.

— Можете ли да го докажете?

— Защо трябва да го доказвам? Датата на раждане на сина ми е в архивите, а Амадиро трябва да знае датата на посещението ми при землянина.

— Знаел я е навремето, както казах, но оттогава са изминали почти двадесет десетилетия и той не си спомня точно. Посещението не е регистрирано в архивите и затова не може да се провери в документите. Опасявам се, че д-р Амадиро ще предпочете да вярва, че сте били със землянина девет месеца преди раждането на сина ви.

— Шест месеца.

— Докажете го.

— Давам ви честната си дума.

— Не е достатъчно.

— Добре тогава… Данил, ти беше с мен. Кога се видях с Илайджа Бейли?

— Мадам Гладиа, това стана сто седемдесет и три дни преди раждането на сина ви.

— Което прави по-малко от шест месеца преди раждането.

— Не е достатъчно — каза Мандамъс.

Гладиа вирна брадичка.

— Паметта на Данил е отлична, което лесно може да бъде показано, а показанията на роботите се приемат за доказателство във всички съдилища на Аврора.

— Това не е и няма да бъде работа за пред съд, а паметта на Данил не е меродавна за д-р Амадиро. Данил е бил създаден от Фастълф и е бил поддържан от Фастълф в продължение на почти два века. Не може да се каже какви изменения са били направени или как Данил може да е бил инструктиран да третира въпросите, свързани с д-р Амадиро.

— Тогава помислете малко, човече. Земляните са генетически твърде различни от нас. Ние представляваме буквално два различни вида. Генетически не можем да се кръстосаме.

— Не е доказано.

— Добре тогава, съществува генетическа документация. И за Даръл, и за Сантирикс. Сравнете ги. Ако бившият ми съпруг не е негов баща, генетическите различия ще го покажат.

— Генетическата документация не е достъпна за всеки. Знаете това.

— Амадиро не страда чак толкова от морални предразсъдъци. Има достатъчно влияние за легален достъп… Или може би се страхува да не опровергае своята хипотеза?

— Каквато и да е причината, мадам, той няма да поругае аврорианското право на лична неприкосновеност.

— Добре, тогава, вървете в открития космос и се пукнете във вакуума. Ако вашият Амадиро отказва да бъде убеден, това изобщо не е моя работа. Вие поне би трябвало да се убедите, а си е ваша работа да убеждавате на свой ред Амадиро. Щом не можете и щом вашата кариера не върви така, както бихте желали, бъдете така любезен да разберете, че това изобщо и никак не ме засяга.

— Не се учудвам. Нищо повече не очаквам. И като стана въпрос, аз съм убеден. Чисто и просто се надявах, че бихте ми предоставили някакво веществено доказателство, с което да убедя д-р Амадиро. Но вие не го направихте.

Гладиа презрително сви рамене.

— Тогава ще използвам други средства — заяви Мандамъс.

— Радвам се, че разполагате с такива — студено отбеляза Гладиа.

— Аз също — каза Мандамъс тихо, сякаш не забелязваше присъствието на никой около себе си. — Остават ми някои мощни средства.

— Много добре. Предлагам ви да опитате да изнудите Амадиро. Сигурно може да бъде изнудван за доста неща.

Мандамъс вдигна поглед и внезапно направи гримаса.

— Не говорете глупости — каза той.

— Можете да си вървите — отвърна Гладиа. — Мисля, че достатъчно ви търпях. Напуснете имението ми!

Мандамъс вдигна ръка.

— Почакайте!… В началото ви казах, че съществуват две причини да ви видя — една лична и една от държавно естество. Изгубих много време с първата, но трябва да ви помоля за пет минути да обсъдим втората.

— Давам ви не повече от пет минути.

— Има още един човек, който иска да ви види. Някакъв землянин — или поне жител на една от Заселническите планети, потомък на земляни.

— Кажете му — отвърна Гладиа, — че нито земляните, нито техните потомци от Заселническите планети се допускат на Аврора, и го отпратете. Защо трябва да се срещам с него?

— За нещастие, мадам, през последните два века съотношението на силите малко се промени. Тези земляни държат повече планети, отколкото ние — и винаги са имали далеч по-многобройно население. Разполагат с повече кораби, макар че те не са така усъвършенствани, както нашите, а поради кратката продължителност на живота си и своята плодовитост те очевидно са далеч по-готови да умрат, отколкото ние.

— Това, последното, не го вярвам.

Мандамъс се усмихна с присвити устни.

— Защо не? Осем десетилетия са по-малко, отколкото четиридесет. Във всеки случай, трябва да се отнасяме с тях учтиво — далеч по-учтиво, отколкото се налагаше по времето на Илайджа Бейли. За ваше успокоение, именно политическата линия на Фастълф създаде това положение.

— От чие име говорите, между другото? Да не би сега Амадиро да е принуден насила да проявява учтивост към заселниците?

— Не, всъщност става дума за Съвета.

— Вие ли сте говорителят на Съвета?

— Официално не, но ме помолиха да ви информирам за положението… неофициално.

— А ако се видя с този заселник — какво от това? Защо иска да се срещне с мен?

— Ето това не знаем, мадам. Разчитаме на вас да ни кажете. Вие трябва да се видите с него, да разберете какво иска и да ни докладвате.

— Какво значи „ни“?

— Както казах, това значи на Съвета. Заселникът ще дойде тук, в имението ви, тази вечер.

— Изглежда смятате, че нямам друг избор, освен да приема ролята на доносник?

Мандамъс се изправи на крака, очевидно приключил с мисията си.

— Няма да сте „доносник“. Не сте длъжна с нищо на този заселник. Просто докладвате на своето правителство, както един верен гражданин на Аврора с готовност — дори с желание — би направил. Предполагам не бихте искали Съветът да сметне, че вашето соларианско потекло разводнява патриотизма ви на аврорианка.

— Сър, аз съм аврорианка от над четири пъти по толкова, колкото са ви годините.

— Несъмнено, но сте родена и възпитана на Солария. Вие сте една необикновена аномалия — аврорианка с чуждо потекло, което много трудно може да се забрави. Особено след като от всички останали на Аврора заселникът е избрал да се види точно с вас — именно защото сте родена на Солария.

— Откъде знаете?

— Лесно е да се предположи. Той ви нарече „жената от Солария“. Любопитни сме да разберем какво значение има това за него — сега, когато Солария вече не съществува.

— Питайте него.

— Предпочитаме да попитаме вас — след като вие го попитате. А сега ви моля за разрешение да си тръгна и ви благодаря за гостоприемството.

Гладиа кимна сковано.

— Давам ви разрешение да си тръгнете с много повече добра воля, отколкото ви дадох своето гостоприемство.

Мандамъс се запъти към коридора, който извеждаше към главния вход, следван по петите от роботите си.

Малко преди да напусне стаята, той спря, обърна се и каза:

— За малко щях да забравя…

— Да?

— По някакво странно съвпадение името на заселника, който иска да ви види, е Бейли.