"Фондация и Земя" - читать интересную книгу автора (Азимов Айзък)

2

Тривайз бе заобиколен от опитомеността на Гея. Температурата беше както винаги умерена, въздухът — приятно свеж, но не студен. По небето се носеха облаци, които полузатъмняваха слънчевата светлина и несъмнено ако средното ниво на водните изпарения на метър открита земна повърхност тук или там паднеше под определената граница, щеше да завали дъжд, за да го възстанови.

Дърветата растяха равномерно разпределени като в градина. Земята и морето бяха наситени с растителни и животински форми в подходящо количество и с подходящи разновидности, които да осигурят необходимия екологичен баланс, като числеността на всички тях, без съмнение, се увеличаваше и намаляваше с плавно люлеене около установения оптимум. Същото се отнасяше и за броя на хората.

От всички предмети в полезрението на Тривайз единственият, който не пасваше на останалите, бе неговият кораб — „Далечната звезда“.

Корабът бе почистен и излъскан до блясък благодарение на значителен брой от човешките компоненти на Гея. Беше презареден с храна и напитки, оборудването му бе подновено или направо сменено, механичните му системи — препроверени. Сам Тривайз внимателно бе проверил корабния компютър. Звездолетът не се нуждаеше от зареждане с гориво, тъй като бе един от малкото гравитационни кораби на Фондацията, които използваха енергията на общото гравитационно поле на Галактиката, а то бе достатъчно да захрани всички възможни човешки флотилии за всички епохи от тяхното съществувание, без интензивността му забележимо да се намали.

Преди три месеца Тривайз беше съветник на Терминус. С други думи, беше член на законодателния орган на Фондацията и, ех officio2, важна клечка в Галактиката. Нима това наистина бе само преди три месеца? Струваше му се, че са минали половината от неговите тридесет и две години, откакто бе съветник и откакто единствената му грижа беше дали великият план на Селдън действа; сиреч дали плавният възход на Фондацията от планетарно селце до галактическо величие е бил предварително планиран или не.

И все пак в някои аспекти промяна нямаше. Той все още беше съветник. Неговото положение и привилегиите му си оставаха непроменени, като се изключи, че не очакваше някога да се върне на Терминус, за да изяви претенции за това свое положение и привилегии. Нямаше да пасне в огромния хаос на Фондацията по-добре, отколкото в малката подреденост на Гея. Никъде не си беше у дома, навсякъде оставаше сирак.

Тривайз стисна челюсти и гневно прекара пръсти през черната си коса. Преди да започне да си губи времето в оплакване от съдбата си, трябваше да открие Земята. Ако преживееше търсенето, щеше да има достатъчно часове за седене и хленч. И дори може би още по-големи основания за тях.

С решително упорство той си припомни… Преди три месеца двамата с Янов Пелорат, способен и доста наивен учен, бяха напуснали Терминус. Пелорат бе обладан от своя антикварски ентусиазъм да открие местоположението на отдавна загубената Земя и Тривайз беше потеглил с него, използвайки целта му като прикритие за онова, което той смяташе за своя истинска задача. Не намериха Земята, но откриха Гея и тогава съветникът установи, че са го насилили да направи съдбоносния си избор.

Сега не друг, а той, Тривайз, се бе извъртял на сто и осемдесет градуса и търсеше Земята.

Що се отнася до Пелорат, ученият също бе намерил нещо, което едва ли беше очаквал. Беше намерил чернокосата и тъмноока Блис, младата жена, която бе Гея в същата степен, в която бе Гея и Дом; или най-близкото зрънце пясък например. Със странния плам на отминаващата средна възраст Янов се бе влюбил в една жена наполовина на неговите години, а пък на самата нея, колкото и да е странно, като че ли нищо друго не й трябваше.

Положението бе наистина странно, обаче Пелорат определено изглеждаше щастлив и Тривайз примирено си помисли, че всеки иска да намери щастието такова, каквото го разбира. Това беше въпрос на индивидуалност — същата, която собственият му избор щеше да унищожи (при положение, че изминеше достатъчно време) по цялата Галактика.

Болката се завърна. Решението, което бе взел и което явно бе трябвало да вземе, продължаваше да го изтезава всеки момент и…

— Голан!

Гласът сякаш нахълта в мислите му. Той вдигна очи към слънцето и замига.

— А, Янов — рече Тривайз сърдечно, дори малко пресилено сърдечно, защото не искаше Пелорат да се досети за киселите му размисли. Успя да изцеди от себе си и добродушното: — Виждам, че си успял да се отскубнеш от Блис.

Пелорат поклати глава. Лекият бриз разроши бялата му копринена коса, но продълговатото сериозно лице в пълна мяра запази изражението си.

— Всъщност, стари друже, точно тя предложи да те видя… по повод… по повод това, което искам да обсъдим. Не че не бих пожелал и сам, разбира се, но тя като че ли мисли по-бързо от мен.

Тривайз се усмихна.

— Няма нищо, Янов. Доколкото разбирам, дошъл си да ми кажеш сбогом.

— Ами… не, не точно за това. Всъщност по-скоро за обратното. Голан, когато двамата с теб напуснахме Терминус, аз възнамерявах да открия Земята. На практика съм прекарал целия си съзнателен живот с тази задача.

— Аз ще продължа, Янов. Сега задачата е моя.

— Да, обаче тя е и моя; все още е и моя.

— Но… — Тривайз вдигна ръка с неопределен жест, обхващащ всичко наоколо.

С внезапно трескаво изхриптяване Пелорат заяви:

— Искам да тръгна с теб.

Тривайз бе поразен.

— Не можеш да искаш това, Янов. Сега имаш Гея.

— Някой ден ще се върна на Гея, но няма да те оставя да потеглиш сам.

— Защо? Мога да се грижа за себе си.

— Без да се обиждаш, Голан, но ти не знаеш достатъчно. Аз съм човекът, който познава митовете и легендите. Трябва да те насочвам.

— И ще оставиш Блис? Хайде де!

Бузите на Пелорат леко порозовяха.

— Не ми се ще да правя точно туй, стари друже, но тя каза…

Тривайз се намръщи.

— Да не би да иска да се откачи от теб, Янов? Блис ми обеща…

— Не, май не ме разбра правилно. Моля те, Голан, изслушай ме. Ти имаш този неприятен експлозивен маниер да правиш прибързани заключения. Знам, че това ти е специалитет, а изглежда на мен пък ми е малко трудно да се изразявам стегнато, обаче…

— Добре — меко го прекъсна Тривайз, — да речем, че ще ми обясниш какво точно има на ум Блис така, както на теб ти харесва, а аз от своя страна обещавам да бъда много търпелив.

— Благодаря ти и тъй като смяташ да бъдеш търпелив, мисля, че ще мога да ти го кажа веднага. Видиш ли, Блис също иска да дойде.

— Блис иска да дойде? — възкликна Тривайз. — Не, пак избухнах. Няма да избухвам. Кажи ми, Янов, защо Блис ще иска да дойде? Съвсем кротко те питам.

— Не ми обясни. Каза, че би желала да говори с теб.

— Тогава защо не е тук, а?

— Мисля — подхвана неуверено Пелорат, — казах мисля, че Блис май е на мнение, че ти, Голан, я недолюбваш и затова се колебае да се обърне към теб. Аз, старче, направих, каквото можах, да я уверя, че нямаш нищо против нея. Не мога да повярвам, че някой може да рече за Блис нещо друго освен най-доброто. Все пак тя поиска да зачекна, така да се каже, въпроса пред теб. Мога ли да й предам, че ще се радваш да я видиш, Голан?

— Разбира се, и то веднага.

— И ще бъдеш разумен? Виж, старче, тя много настояваше. Каза, че въпросът е жизнено важен и че трябва да тръгне с теб.

— Но не ти каза защо, нали?

— Не, ама ако Блис мисли, че трябва да тръгне, тъй трябва да мисли и Гея.

— Което означава, че не бива да отказвам. Така ли, Янов?

— Да, смятам, че не бива, Голан.