"Фондацията" - читать интересную книгу автора (Азимов Айзък)

2.

Звездолетът се приземи в бъркотия и неразбория от шумове. Атмосферата шипеше, плъзгайки се по металическите бордове на кораба. Кондиционерите шумяха равномерно, справяйки се с прегряването, спирачните двигатели бучаха. Раздаваха се мъжки и женски гласове, обслужващият персонал приготвяше трапове, по които стоварваха хората на специални разтоваръчни платформи.

Гаал почувствува лек тласък и разбра, че звездолетът е изключил двигателите си. Сега в течение на дълги часове гравитационното поле на кораба ще бъде уравновесено с гравитационното поле на планетата. Хилядите пътници търпеливо очакваха в дебаркационните помещения със силово поле, което ориентираше променящото се направление на гравитационните полета. Слизането започна.

Гаал почти нямаше багаж. Той стоеше на палубата, докато чантата му бързо и с познаване на работата беше разглобена и отново сглобена. Щателно провериха визата му и поставиха печат в паспорта му. Самият той не обърна на тези процедури никакво внимание.

Това беше Трантор! Въздухът тук изглеждаше малко по-малко разреден, гравитацията — малко по-силна, отколкото на родната му планета Синакс, но с това лесно ще се свикне. Ще свикне ли той някога с тази необятност?

Дебаркационното здание беше огромно. Почти невъзможно беше да се разгледа сводът на тавана. Гаал едва ли не физически чувствуваше, че някъде далече горе се събират облаци. Срещуположната стена също не се виждаше: докъдето стига поглед имаше само маси и хора зад тях.

— Вървете де, Дорник — му каза един от митничарите. Той говореше раздразнено и преди да назове Гаал по фамилия отново отвори паспорта му с визата.

— Но къде? — нерешително попита той.

Митничарят небрежно заби пръст във въздуха.

— Стоянката на такситата е надясно и на третия завой наляво.

Гаал се отдръпна от масата и видя как във въздуха от нищото се образува надпис: Таксита по всички направления.

Човек, появил се неизвестно откъде, се приближи към стола, от който току-що се отдръпна Гаал. Митничарят му направи знак и леко кимна с глава. Човекът му кимна в отговор и тръгна след младия имигрант.

Той пристигна точно в момента, когато Гаал назова адреса си.

Гаал тежко се подпря на бариерата.

На неголяма табелка беше написано „Разпределител“. Човекът, който седеше зад табелката, попита, без да повдига глава:

— Къде?

Гаал сам не знаеше това, но дори секундно колебание беше недопустимо: отзад незабавно започваше да се струпва опашка.

Разпределителят откъсна поглед от хартиите си и вдигна глава:

— Къде, значи?

Гаал почти нямаше пари, но той трябваше да изкара само една нощ, после започваше работа. Той се постара гласът му да звучи безстрастно.

— В добър хотел.

Това не направи никакво впечатление на разпределителя.

— Те всички са добри. В кой точно?

— В най-близкия — с отчаяние в гласа отговори Гаал.

Разпределителят докосна един бутон. Тънка светлинна линия легна на пода, разсипвайки се в разнообразни цветове и оттенъци. В ръката на Гаал се появи картичка. Тя слабо светеше.

— Един и дванадесет — каза разпределителят.

Гаал бръкна в джоба си за дребни пари.

— Накъде да вървя? — попита той.

— Вървете по светлинната линия. Ето ви картичката. Тя ще свети, докато вървите правилно.

Гаал плати и тръгна напред. Стотици хора, такива като него, вървяха по своите индивидуални маршрути, колебаейки се, когато светлината на картичките им отслабваше, и отново продължавайки да вървят нататък.

Неговата собствена картичка внезапно угасна. Човек в блестяща жълто-синя униформа от свръхздрав пластотекстолит вдигна багажа му.

— Пряка линия до Луксор — каза той.

Неизвестният, вървящ след Гаал, чуваше всичко. Той чу и как Гаал отговори „добре“ и влезе след това в машината.

Таксито се издигна вертикално във въздуха. Гаал погледна през извития прозрачен прозорец, наслаждавайки се на усещането на полета в затворената машина и държейки се инстинктивно за седалката на водача. Хората долу веднага заприличаха на мравки в разтревожен мравуняк. След това и те изчезнаха някъде настрана.

Отпред се виждаше стена. Тя започваше високо във въздуха и продължаваше докъдето стига погледът. В стената се виждаха широките отвори на тунели. Таксито на Гаал долетя до един от отворите и се гмурна вътре. За секунда Гаал се удиви откъде водачът знаеше, че пътят е точно този.

Тъмнината наоколо разсичаше само тънък лъч светлина. Във въздуха беше шумно.

Таксито рязко забави ход и Гаал се наклони напред, стараейки се да запази равновесие. След това машината излетя от тунела и спря на едно от равнищата.

— Хотелът Луксор — каза водачът.

Той помогна на Гаал да стовари багажа си, получи десет кредита бакшиш с делови вид, след което взе поредния пътник и подкара таксито си нагоре.