"Статистът" - читать интересную книгу автора (Виан Борис)

V

— Вие, господине, със саксофона — каза режисьорът, — застанете там, на края до пианото. Вие, господин контрабасист, зад него. Вие… Всъщност кой е диригентът?

Тромпетистът направи крачка напред и стисна протегнатата ръка на Жозеф дьо Маргуя, която изскърца, но устоя.

— Нали разбирате — каза онзи. — Първият кадър с вас влиза в панорамата. Камерата тръгва от шейкъра на бармана там, после се обръща, хваща танцуващите двойки в малката пещера и после вас, а после входа на кабарето, където пристига тандемът на Роберт и Жизел.

Тромпетистът се съгласи.

— Засега — каза режисьорът — …

Погледна часовника си.

— Отиваме на обяд!… — завърши той.

Отметна с привичен жест главата си назад и поклащайки леко бедра, отиде при първия асистент.

Статистът, захласнат по ослепителния вид на сакс-тенора Патрик Вернон, се приближи до музикантите и плахо опита да се включи в тяхната група.

— Отдавна ли свирите? — попита той.

— Не — отговори Патрик, — само от една година. Преди свирех на тромпет, но е много по-тъпо.

— Ето вече шест години — каза статистът, — откакто напуснах гимназията, тогава свирех малко на цигулка, после…

— Цигулката, за джаз, не, не, не става… много е трудно да се свири точно и освен това й липсва сила.

— Вие всички свирите добре. Какво ви е името?

— Ние не сме постоянна група — каза тромпетът. — Когато Коко Пури2 ме помоли да участвам в оркестъра, ми каза, че няма да свирим. Песните са записани вече, снимат на плейбек…

Тази техническа дума отекна внушително в слуховия орган на статиста, чиято глава бързо започна да излъчва на къси вълни.

— Впрочем — продължи тромпетът — в групата имам две момчета, които не свирят, ей ония двамата саксофонисти. Единият свири на барабани, а другият е в Института за политически науки. Със саксофона по#768; става.

— Не трябваше да захвърлям цигулката след гимназията — каза статистът. — Тогава не мислех, че ще бъда статист… Много съм доволен, че станах. Преди шест години бях принуден да…

— Вие сте статист? — каза тромпетът.

— Бих предпочел да бъда музикант — учтиво каза статистът — …

— Грешите… аз съм инженер… но очевидно да си музикант все пак е по-малко досадно, отколкото статист…

Едно доста хубаво момиче се доближи до тях.

— Кажете, как се казва вашият оркестър? — попита тя.

— Това не е постоянна група — отвърна тромпетът и погледна статиста не особено любезно, защото малко преди това той му беше задал същия въпрос.

Статистът въздъхна и се осмели да попита:

— Вие статистка ли сте?… — Защото тя беше хубава.

— Не! — отговори тя. — Журналистка съм, това е за материала ми…

Тогава статистът се отдалечи и се настани в стаята си съвсем сам, за да изяде своя сандвич с пескадор, пак го хвана срам, но реши да се научи да свири на китара и това го ободри.