"Статистът" - читать интересную книгу автора (Виан Борис)Х— Много е сладка — каза Патрик. — Баща й е норвежец, а тя е поетеса. — Хубавото в нея — каза диригентът — е общото й излъчване. — Прозрачна е… Много е странно, но точно такова впечатление създава. — Каза ли ти свои стихове? — Да, последното е историята на една пеперуда, която се люби с вятъра… — Очарователно! — каза диригентът. — Свободен стих? — Да… — Това е лошо… Свободният стих трябва наистина да е добър, но това не е по възможностите на всеки. — Дали ще имат още нужда от нас в понеделник? — питаше се Патрик на глас. — Не, надявам се — каза диригентът. — Трябва да отида в бюрото, накрая ще ме изхвърлят!… — Трябваше да говориш с тях — забеляза Доди. — По принцип Коко ни беше казал два дни. — С понеделник ще станат четири. — Във всеки случай би трябвало да поискаш допълнително възнаграждение — каза Доди. — Ако свирехме в бар, щяха да ни се съберат по-малко часове и щяха да ни платят по-добре. — И по-малко щяхме да свирим!… Дьо Маргуя току-що завърши един едър план с четирите звезди на масата. Те останаха неподвижни няколко секунди и фотографът направи три снимки, после кранистите се засуетиха около апаратите за нов кадър. Диригентът се въоръжи с всичката си смелост и се отправи към него. — Извинете, господине — каза той, — имаме ли още много сцени? — Ама разбира се! — отвърна Дьо Маргуя. — Най-малко две. Трябва да бъдете тук, когато Кики пее в пещерата, и също по време на суинга на Робер и Жизел… — Защото — продължи диригентът — вероятно ще ми бъде трудно да събера всичките си музиканти в понеделник. Разбирате ли, казаха ни два дни. Вече станаха три и с понеделник ще станат четири. — Ама слушайте какво — каза Дьо Маргуя, — оправяйте се с директора на продукцията. Мен това не ме интересува. Не съм в течение на уговорките ви с Пури. Вижте директора… — Добре! — съгласи се диригентът. И осмината нямаха абсолютно нищо за вършене в понеделник… Освен бюрото, но от време на време човек има право да бъде и болен. — Вие не сте тук, за да свирите, а за да сте статисти — каза директорът. — Не мога да ви платя допълнително, защото не свирите почти нищо, а това, което свирите, всъщност няма да бъде оставено като звук. — Но ни карат да свирим през цялото време — забеляза диригентът. — Познавам тарифите — каза директорът на продукцията — и отлично знам, че като музиканти ще спечелите много повече, но Коко Пури навярно ви е обяснил какво ще правите?… — Да — отвърна диригентът, — той ни каза два дни и само да се правим, че свирим. — Е!… Сбъркал е — заяви директорът. — В края на краищата — заключи диригентът — ще се опитам да ви намеря осем души за понеделник… но нищо не ви обещавам. Той съвсем не беше ядосан, но трябваше да създаде малък инцидент, за да си повдигне акциите. — Да — каза директорът, — не ни оставяйте да се провалим!… Надявам се, че сега вече всичко е уредено. Разбирате ли ме? — Дадено — отвърна диригентът, като се отдалечи, вглъбен в себе си. Единствено Меркаптан не можеше наистина да дойде в понеделник сутрин, но той се виждаше само в гръб и Майора сигурно щеше с удоволствие да го замести. Диригентът се върна обратно и влезе при директора на продукцията. — Забравих да ви кажа… Дали ще бъде удобно жена ми да дойде в студиото. Тя е нещо журналистка и би искала да види как се снима филмът. — Ама разбира се, нека дойде! — каза директорът. — Ще бъде приятно да се запознаем, моля… Тя беше вече там от обяд. В момента, седнала до входа на декора, наблюдаваше влизанията и излизанията на актьорите и работниците. Статистът бродеше наоколо и отиде да седне при нея. — Не напредва — каза той. — Точно така! — отговори тя. — В Бианкур е друго нещо — увери я статистът. — Не знам — отвърна тя, — последния път, като бях там, съвсем не вървеше по-добре. Знаете ли… навсякъде е едно и също. — В другите професии — каза статистът — работата е по-редовна. Като напуснах гимназия… — Отдавна ли? — Шест години вече… Отидох при „Дюпомпие“, не можах да остана, много се отегчавах, а после бях при един борсов агент, но това е безинтересно като професия, после станах куриер, но не задълго. Сега е трудно да намериш работа… — Вярвам ви! — съгласи се тя. — Много съм доволен, че съм статист — каза той неубедено, — и вие навярно обичате тази професия. — Право да ви кажа, не бих я обичала много, струва ми се, че предпочитам да танцувам… — Вие не сте ли… — и статистът пребледня. — Аз съм съпругата на диригента — каза тя, — дойдох да видя как го снимат. Статистът стана, угнетен. — Сигурно единственият статист в тази студия съм аз — прошепна той. — Когато доставях пакети от бакалницата… — Ами, не! — каза тя. — Има много други. Впрочем вие сигурно ще стигнете до нещо много добро… Извинете, съпругът ми ме вика. Освен това трябва да е вече към шест. До понеделник, надявам се… |
|
|