"Синята патка" - читать интересную книгу автора (Виан Борис)

V

Кучето пощеше бълхите си пред стаята на Майора и Оливие настъпи опашката му, когато излизаше от своята стая, дочул звънеца за обяд.

Предната вечер беше чудесно, разходиха се с кола до реката, но кучето запротестира, защото едва сега, след като беше убило бълхата, имаше време да се заеме с Оливие.

И Жаклин, изтегната до водата, в бял бански, с перлени капки по косата, с блестящи целофанени капки вода по краката, по ръцете и с обикновена мокра вода по пясъка, на който лежеше. Тогава той се наведе и приятелски потупа кучето по гърба, а то снизходително близна ръката му с големия си език.

Но той не беше посмял да й каже думите, от които човек се притеснява, когато е стеснителен, а само „лека нощ“, като другите вечери.

На сутринта искаше да й каже тези думи. Тогава вратата на Майора се отвори и Оливие се озова зад нея, а Жаклин излезе оттам в бяла копринена пижама, разтворена на твърдите й гърди, и прекоси коридора, за да се среше в своята стая, да се облече…