"Ракът" - читать интересную книгу автора (Виан Борис)

VI

Диригентът на оркестъра, в който Жак свиреше, се качи по стълбата, спря за малко пред вратата, прочете табелката и влезе.

— Добър ден — каза той. — Е, по-добре ли си?

— Тъкмо се вдигам — каза Жак. — Много съм отпаднал.

— По стълбището мирише странно — каза диригентът.

— От хазяйката е — каза Жак. — Никога не си закопчава пеньоара.

— Хубаво мирише — каза диригентът. — На зайчарник.

— Да — отвърна Жак.

— Кога се връщаш да свириш? — попита диригентът.

— Има ли работа? — попита Жак. — Не ми се свири вече в коридора. В края на краищата камерната музика си е камерна музика.

— Да не искаш да кажеш, че заради мен си хванал бронхилис? Нали всички свирихме в този коридор…

— Зная — отвърна Жак, — но аз бях на течението и затова на вас нищо ви няма.

— Стига глупости — заяви диригентът. — Впрочем ти винаги си бил придирчив.

— Не — отвърна Жак, — просто не обичам да боледувам, това е мое право.

— Би трябвало да те сменя — продължи диригентът. — Не може да се свири с човек, който се сърди за всичко.

— Та аз насмалко щях да пукна!…

— Стига си ми додявал — каза диригентът. — Нямам никаква вина. Кога ще можеш да свириш?

— Не зная — отвърна Жак. — Отпаднал съм.

— Започваш да прекаляваш — каза диригентът. — Не може да се работи така. Ще помоля Алберт да те замести.

— Дай ми двата хонорара, които ми дължиш. Трябва да платя на хазяйката.

— Нямам в себе си — отвърна диригентът. — Довиждане. Отивам при Албер. Имаш непоносим характер.

— Кога ще ми платиш? — попита Жак.

— Уф… Ще ти платя — каза диригентът. — Тръгвам.

Пръстите на Жак бродеха по челото му, очите му бяха притворени. Може да се съберат четири килограма?…