"Пустият път" - читать интересную книгу автора (Виан Борис)

VI

Сутринта Ноеми се излежава до доста късно в своето легло. Но не остана да бездейства, беше взела плетката си. В лакираното ракитово панерче имаше три големи кълбета бяла ангорска прежда и едно червено с обикновена вълна. Ноеми завършваше предницата — още четиринайсет реда. Цялата предница беше от бяла вълна, с два хоризонтални реда червено райе, после два реда бяло, а на следващите десет щеше да изплете с жакардова плетка името на годеника си; то щеше да бъде червено на фона на бялата ангорска прежда и щеше да остане полускрито от влакънцата и, сгушено на топло. За по-просто щеше да го изпише с рунически букви, достатъчно беше на десетте реда да наплете по осем бримки опако от бялото и по две лицеви от червеното. Хубав пуловер щеше да стане.

Следобед щеше да ходи на кино с една приятелка, да гледат последния филм на Манфред Карот, а героинята носеше точно такъв пуловер, какъвто тя плетеше.

Имаше среща в „Зелената птичка“ в четири и половина, за да стигне точно за филма, но все пак да влезе след прегледа, който беше гледала деветнайсет пъти през тази седмица.