"Из „Лейтенант Шмидт“" - читать интересную книгу автора (Пастернак Борис)

Борис ПастернакИз „Лейтенант Шмидт“

[…] Октомври. О, пръстен от стачки. О, вятър! О, адско изчадие! И чорли на морски грамади, вързопи, забрадки. Брошури и позиви — пачки, о, буря! О, киша! О, мрак! О, пищялки зовящи, резета, ключалки — малко след пет. От тюрми — към бури, брошури. О, нощи! О, речи горещи! На раните — стрелят отсреща — отвесните свещи! О, гробище в ден с погребение? И с тон с лейтенантската клетва, и рокли, и взори безцветни, в обятия слети! О, стълбища в креп! Псалмопения? И отговор — хором — полека, така бронз о бронза отеква: „Кълни се!“ — „Кълнем се!“ О, вихър, обрулил словата като дървесата! О, вятър, щадящ засега под небето едни междуметия! Носи над талази и мачти: „За сълзите, бъдните стачки, ни крачка назад! Закълни се!“ „Кълнем се! Ни крачка!“ […] От морето, иззад пощата изскочил, вятърът като слепец върви към завоя, бърза той, какво, че го събарят все тълпите с вик. Край стената син ацетилен е вбит в калта, но и така дори — пет за шест, морето до колене — по-нататък духва упорит. Бие се, опърлил свойта мутра, край фенера кривнат, с пламък слаб, отминава и изплувал, удря с две припрени прилепски крила. А моряците — макар на двора да е мрак, да бръсне вятър лош — пред казармата шумят и спорят в тая тъмна ноемврийска нощ, За хиляда те гълчат, от всеки, — сякаш в буря пролетен овраг, — е разровен, пръснат и размекнат и на буци вдигнат този мрак. Дъх на воля, дъх на влажна почва, на къртичини, картофи — ти дъх на щорм усещаш и какво, че е в море открито от уста. Трала-лала, нечии шегички, слухове, подметки, спор след спор, само край един върти се всичко, както плъзва из селата мор. Плъзва слух, че бил сред депутати, плъзва слух, че ходил в комитет, плъзва слух — и нещо в тъмнината приближава в същия момент. И догадките с разкати спряло, и помело в двора неприбран будки и бариери — като хала носи се и носи се „ура“. Незапочнал още свойто слово — радостта през бреговете ври. Чака да се слегне и отново удесеторява тоя взрив. И се борят буря и оратор. Търси — бурно! — чувството простор. Не словата — всичко без словата храни, пали техния възторг. Обяснение на исполини. Тук без думи могат до един. Ако имат флаг — той е малинов. Ако мрак ги дебне — той е син. Но все пак дочува се: ескадра. Значи трябва умно и с похват. Друга дума — „утре“ — се прокрадва. Сигурно за себе си — това. […] В зимни призрачни мъгли дреме рейдът призори, сънно в пушек сиво-блед мачтите оплел, къпещ се като в роса с рей — стреснат рой — в полумъртвите фенери — млечнобял седеф, сребро. И пълзи едва-едва утринна вода. И шумът, отронен леко, стихва — сякаш бод след бод — тръпки в тялото на всеки параход. Той спи, престорил се на болен, мъртвешки сън и ужасил почти триверсната околност, той спи, отвън показал щил. Той скри се, той не ще да слуша в мъглата млечнобяла. Спи зад пелена от малодушие. Какво възторга му стопи? Мравуняк на брега — отрано войска се влачи цяла нощ и гледат я — като на длан е — зяпачите от Павлов нос. Пехотен полк от Павлоград и тринайсетата полева — артилерийската — бригада изпробват потния паваж. Коне, картечници, талиги, сандъци от патрони, звек и грохот, грохот, който стига за цял Нахимовски проспект. На булеварда с наредени под дрипавия небосклон останки жалки от учение — самият Кримски дивизион. И любопитство, любопитство: брега триверстен, затъпял — дошла да пие, да се плиска над трийсетхилядна тълпа. Кипяща каша с костенурки — гемиите заля тя пак и булевард — казан катурнат, и стълби — каменен черпак. Той с нея целият покрит е като с чернилка от ята, които денем спят прикрити, та сажди да пластят в нощта. Изтля мъглата постепенно и слънцето край този флот разлюшка водната арена като уплашен кашалот. И в тихата и ясна заран на крачка от кръга зловещ бе крайцерът — под пълна пара, като огняр край свойта пещ. […] В миг като сняг в коси навалял ахна тълпата, сякаш залп тресна в триверстовия гранит и отхвръкна встрани. Ура — удар в борд, в аврал, в бушприт! Ура навеки! Заридал! Опит! Над крайцера лумна сигнал: КОМАНДУВАМ ФЛОТА. ШМИДТ. Март 1926 — март 1927