"Песните на далечната Земя (роман)" - читать интересную книгу автора (Кларк Артър)13. Извънредни обстоятелства— Президентът няма да одобри! — обясни Уолдрън. — Той смята, че трябва да се установите на Северния остров. — Зная — отговори заместник-капитан Мълайна — и съжалявам, че ще го разочароваме. Той толкова ни помага! Но Северният остров е скалист. Малкото подходящи крайбрежни райони са разработени. А тук, само на девет километра от Тарна, има безлюден залив с полегати брегове. — Прекалено добре, за да е вярно. Защо е безлюден, Брант? — Обектът «Мангроув»[6]. Всички дървета загинаха. И досега не знаем защо. Запустяло е — никой не намери сили да почисти мястото. Изглежда ужасно, а вони още по-лошо. — В такъв случай това е район на съществуваща вече екологична катастрофа. Моля! Настанявайте се, капитане! Бихте могли само да подобрите нещата! — Мога да ви уверя, че сградите ще имат много добър външен вид и изобщо няма да навредят на околната среда. Разбира се, като приключим, ще демонтираме всичко. Освен — ако искате да останат? — Съмнявам се! Благодаря! Чудя се за какво бихме могли да използуваме по неколкостотин тона лед на ден! Между другото, с какво може да ви съдействува Тарна? Жилища, храна, транспорт? С радост ще помогнем. Предполагам, много от вас ще слязат да работят тук? — Навярно около сто човека. Благодаря ви за гостоприемството. Опасявам се, че ще бъдем много лоши гости. През цялото време ще трябва да поддържаме денонощна връзка с кораба. Затова се налага всички да бъдем на едно място, заедно. Ще построим малко селище от сглобяеми къщички и ще се настаним в него с цялото си оборудване. Съжалявам, ако това ви се струва неучтиво, но всяко друго решение просто не би било разумно! — Сигурно имате право! — въздъхна Уолдрън. Тя се бе чудила как да промени протокола така, че да предложи тъй наречения «апартамент за гости» на привлекателния командир трети ранг Лорън Лоренсън вместо на заместник-капитан Мълайна. Проблемът й се бе сторил почти неразрешим. Сега, уви, бе ясно, че изобщо нямаше да възникне. Почувствува се толкова обезсърчена, че почти се поддаде на мисълта да се обади до Северния остров и да покани последния си официален съпруг да й погостува малко. Но проклетникът сигурно пак щеше да й откаже и тя просто не можеше да го понесе. |
|
|