"Щом зората приижда…" - читать интересную книгу автора (Верлен Пол)
Пол ВерленЩом зората приижда…
Щом зората приижда, щом тя деня довежда,щом най-после — как чаках, молих се унизен! —ще долети отново истинската надежда,щом ще има — как молих! — щастие и за мен,глух ще стана за всяка мисъл мрачна и тежка,глух за всички кошмари в сънищата. О, глухи за устата, свити в иронична насмешка,и за словата с Разум, стъпкал техния дух.Стига свити юмруци! Ах, в една ли интрига —глупава и случайна — аз съм кипял вбесен,стига и злата памет ме озлобява, стигасам съм търсил забрава в тоя проклет абсент!Толкова малко искам — нека Душа сияйнамоята нощ бездънна да озари веднъжс любовта — тая първа, тая безсмъртна тайна,с нежности и усмивки — милост за всеки мъж;тръгнал сам след очите с пламъчета златистии след дланта, в която тръпне моята длан,бих вървял по пътеки с мъх и прохладни листиили по път изровен, с остри тръни постлан.Да прекося живота и смирен да възлязана върха, отбелязан от самата Съдба,без едно угризение, завист или омраза —ето дългът завиден в тая бодра борба!И да приспя по пътя сладостната умора,бесело ще си пея и ще твърдя до край:тя ще ме слуша с радост, с нежна вяра във взора.И не ще и потърся друг, по-прекрасен рай.